Ай сиктир!

ай сиктир вече и от жени, и от мъже, и от кучета, и от касиери на блокове, и шофьори на автобуси, които искат да им даваш цяло левче, шото две по 50 не са пари, и от клубове, и от алкохол, и от липса на алкохол, и от бивши всякакви мъже и жени, и от недосварени картофи, и от сини колена, и от смс-и тъпи, и от шведки влюбени, и от гейове, и от лесбийки, и от хетеросексуални, и от хетеросексуални, но любопитни, и от хетеросексуални, но пияни, и от ранни срещи с полицията! искам да гледам в точка и никой да не ме закача!

Визуално от L Party: Boxing Match Show

Ако мислите, че това е спорт за силните и коравите, грешите. Боксът е един от най-популярните фитнес режими и ако се стремите към стегнато, силно и хармонично тяло, това е спорта за вас. Мислете за Хилари Суонк. Или за Ръсел Кроу.

Първоначално боксът е бил без правилa, без рундове, без категории. Мъже в юмручни състезания пред публика са изрисувани върху каменни плочи в Египет, на територията на древен Шумер и в Багдад до 7 000 г. пр.н.е. От тези зрелищни и безмислостни състезания се ражда боксът. Някога мачът е приключвал или при нокаут, или ако единият състезател се откаже, или при смърт на някой от боксьорите. Вместо ръкавици, бойците са увивали ръцете си в кожени ленти, които не само предпазват юмруците, но и нанасят неприятни рани на противника. После се намесва християнството отново и пак почернява пейзажа - през 500 г. боксът е забранен от Теодорик Велики и спортът е заклеймен като обида към Бог. В края на 19-ти век боксът е със съмнителна слава - незаконен в Англия и в по-голямата част от САЩ, а мачовете се провеждат в бърлоги за залагане и често са прекъсвани от властите. В началото на 20-ти век САЩ се превръща в център на боксовия свят. До края на 20-ти век се основават 3 боксови федерации и световният шампион е такъв единствено, след като е признат и от 3-те институции едновременно.

Първият боксов мач между жени се е състоял като демонстрация на Олимпийските игри през 1904. Оттогава женският бокс се развива изключително бавно и мъчително. Жертва на предразсъдъци и консерватизъм, той е забранен като спорт и едва през 1988 в Швеция се разрешават официално аматьорски срещи между жени. Цели 9 години по-късно се състои и първото състезание по женски бокс във Великобритания.

На 26 май в ID Club Sofia имаше Boxing Match Show. В първия мач играха боксьорките Светла Таскова - Тайсън срещу Глория Василева-Врабеца.  Втория мач беше кик-бокс - Мария Распопова срещу Полина Стрезова. Съдия на мачовете беше Цанка Карова (СК Бастет), водещ на цялото шоу - Цвети от Expose. От третия мач нататък няма да разказвам, участничките и свидетелите си знаят:)

Благодарение на Кристина Николова, ето и снимки:

L Party, 26 Mай: висок адреналин, силни емоции и боксови ръкавици

Потни тела. Тясно пространство. Стегнати мускули. Напрежение. Изострен инстинкт.
Знаем за какво си мислите. И ние си мислим за същото. За красиви, оскъдно облечени жени на ринга. Темата е бокс, рингът е истински, както и участничките. Само мястото е необичайно, но съвсем подходящо, съгласете се – Клуб ID.
Тази сряда традиционното L Word Party ще бъде съпроводено с висок адреналин, силни емоции и боксови ръкавици. Четири момичета в много добра форма ще застанат една срещу друга в два истински боксови мача. Кои са те, запазваме в тайна!

Sofia Pride 2010

На 26 юни 2010 година ще се проведе третият пореден ЛГБТ Парад, организиран от Фондация „Ресурсен център „Билитис“, Младежка организация "ЛГБТ Действие", Български Активистки Алианс и Клубовете „ID Club”. Мотото на шествието тази година е „Love equality, embrace diversity! / Обичай равенството, прегърни многообразието!.

Тази година шествието ще е заключителното събитие на едноседмична програма от културни мероприятия, фото изложба и дискусии.

Самото шествие ще бъде предвождано от платформа с DJ и танцьори, към него ще се включат гости от Гърция, Франция, Румъния и други европейски държави. Повече информация за събитието ще бъде публикувана на официалната страница www.sofiapride.info.

Господ ви е дал мозък, за да можете да мислите

На 17 Май тази година се отбелязват 20 години от премахването на хомосексуалността от списъка със заболявания на Световната здравна организация (СЗО).

Този ден се чества за 6-ти път от целия свят, но едва тази година Председателят на Европейския парламент, Европейската комисия, Съвета на Европа и Европейския съвет ще отбележат Международния ден срещу хомофобията (IDAHO) с официални становища и видео послания.

Тази година глобалната кампания е посветена на религиозната хомофобия. Вече съм писала за пагубното въздействие на Църквата и католицизма върху човешкото достойнство и използването на религията като инструмент за погубване на човешкия живот. Вярвам в Господ, но никога не съм била религиозна, защото от малка, когато родителите ми ме научиха да бъда богобоязлива, ме научиха да използвам и мозъка си, който Господ ми е дал.

Нашият син, макар и само на две години, вече показва, че предпочита другия пол. Приемам този факт по същия начин, както щях и бих приела факта да харесваше хора от същия пол. Един познат сподели писмо на майка, която е преживяла и преживява по различен начин хомофобията, насочена към сина й. Ако все още съм в България, когато Максим е на неговата възраст, съм сигурна, че ще мога да се подпиша под нейните думи.

Неделя, 30 април 2000 година
Автор Шарън Ъндърууд
До Valley News (White River Junction, VT)

Много писма са изпратени до Valley News от хора , притеснени от „хомосексуалната заплаха” във Върмонт. Аз съм майка на гей момче и ми дойде до гуша от всички вас, мили хора.

Уморих се от глупавата ви реторика за „плана на хомосексуалните” и обвиненията ви, че приемането на хомосексуалността е равнозначно на това да подкрепяш сексът с деца. Вие сте жестоки и невежи. Вие окрадохте радостта ми от майчинството, още когато децата ми бяха съвсем малки.

Първородният ми син започна да страда от тежката ръка на вашите морални, добросъвестни и почтени семейства, още когато беше в първи клас. Той беше обиждан и нападан физически и вербално от първи клас чак до гимназията, защото го мислеха за гей.

Той никога не е казвал, че е гей, нито е имал някаква асоциация с гей хора, но имаше нещастието походката и жестовете му да са различни от тези на останалите момчета. Наричаха го непрекъснато „педал”, още откакто стана на 6-годишна възраст.

В гимназията, докато вашите деца се занимават с каквото трябва да се занимава едно дете на тази възраст, моето пишеше предсмъртното си писмо, чернова след чернова, за да е сигурен, че родителите му ще разберат колко много ги е обичал. 17-годишното ми момче хълцаше и разкъсваше сърцето ми, докато през плач ми обясняваше как не може да понесе да живее повече, че не иска да е гей и не може да живее без достойнство.

Имате безочието да говорите за закрила на семейството и децата от хомосексуалните, докато вие самите разбивате семейства и тласкате деца към крайно отчаяние. Аз не зная защо сина ми е гей, но знам, че Господ не го е създал, него и милиони като него, на тази земя, за да има кого да тормозите и малтретирате вие. Господ ви е дал мозък, за да можете да мислите и е крайно време да започнете да го използвате.

В основата на заблудените ви и погрешни вярвания лежи убеждението, че това никога не може да се случи на вас, че има някакъв вид субкултура, към която хората избират да се присъединят. Факт е, обаче, че ако това се случи в моето семейство, може да се случи във вашето и няма да имате избор. Аз не зная дали е генетично или нещо се случва по време на ембрионалното развитие на детето. Мога само да ви кажа само едно нещо със сигурност, че с това се ражда детето.

Ако искате да натрапвате своя собствен морал, тогава по-добре да използвате различен аргумент от собствената си хетеросексуалност. Не сте направили нищо, за да я получите, била ви е дадена. Ако не сте съгласни, готова съм с интерес да ви изслушам, защото моята лична хетеросексуалност беше благословия, която получих без каквото и да е усилие от моя страна. Тя е толкова дълбоко вплетена в същността ми, че нищо и никога няма да може да я промени. Аз съм изумена от тези от вас, които свеждат сексуалната ориентация до прост избор, някаква особена характеристика, лош навик или нещо, което човек може да промени с програма от 10 стъпки. Наистина ли твърдите, че вашата собствена сексуална ориентация е нищо повече от обикновен избор, който сте направили и който можете да промените, стига да искате? Ако не, тогава защо смятате, че някой друг може?

Често чувам, че Върмонт бил повлиян от чуждестранно влияние. Семейството ми и по бащина, и майчина линия е живяло във Върмонт от поколения. Върмонт е в душата и кръвта ми, затова ще съм ви благодарна, ако спрете да говорите от името на „истинските кореняци жители на Върмонт”.

Вие викате духа на смелите хора, които са се борили и умрели за тази велика страна, като казвате, че те не са си дали живота, за да може сега хомосексуалните да омаловажат принципите, за които те са умрели в битка. Моят 83-годишен баща се е бил в някои от най-кървавите битки по време на Втората световна война и е награден с орден Пурпурно сърце.

Той клати глава тъжно, като гледа какъв живот чака внука му. Каза, че се е бил рамо до рамо с хомосексуални в окопите, че те са дали своя дан и не са пречели на никого. Един от най-добрите приятели на баща ми в армията е бил гей, а баща ми научил това чак в края на войната, но дори и тогава нямало значение. Това не е мерата за човека.

А вие, религиозни хорица, просто не можете да понесете миълта, че понеже сина ми се е пръкнал от ада, каквото е било детството му, може да си намери половинка и да изживее малко щастие в този живот. Това накърнява чувствата ви и ви обижда фактът, че той трябва да иска позволение да посети партньора си в болницата, да може да вземе решение за медицинското му лечение  или да може да oнаследи човека, с когото е живял.

Как смеете? Питате вие. Такива нечувани права са заплаха за съществото на семейната институция и ще подкопае свещените основи на брака.

Използвате религията, за да се откажете от отговорността да мислите като човешки същества. Има огромен брой религиозни хора, които смятат вижданията ви за противни. Господ не е за привилегированото мнозинство и Господ знае, че синът ми не е извършил грях.

Дълбокомислещият автор на писмото от 12 април до Valley News, който преподава лекции за хомосексуалния грях и говори за „тези, които са били благословени с манната на религиозното възпитание” пита: „Какво се случи със стремежа ...да сме по-добри хора?”

Наистина, сър, какво се случи с този стремеж?

Електронната поща на Шарън Ъндърууд, автор на писмото, е sundervt@hotmail.com. Синът й е добре сега скоро е завършил колеж.

Дим и пушек

Като повечето трагедии и тегоби в човешката история, забраната за пушене си има религиозен корен.

Първата известна забрана на тютюнопушенето е въведена през 1590 и е постановена от папа Урбан VII по време на краткото му управление като папа. Всеки, който е хванат да пуши или да дъвчи тютюн в близост до църквата, е бил отлъчван.

Едва през двайсетте години на миналия век здравните проблеми, свързани с тютюнопушнето, влизат в светлината на прожекторите. Тогава бизнес лидерите отделят пушачите служители, за да не вредят на колегите си непушачи и на клиентите.

Може би съм изпуснала нещо около дебатите в Парламента, и без това парламентарния контрол прилича на невър-ендинг сапунен сериал, в който обаче липсва травестита, типичен за такива продукции. Но нали България (засега) няма да налага забрана за пушене на обществени места? Тогава защо Велислава Дърева (която, бога ми, наистина прилича на артефакт, способен да те откаже от пушенето) ми обяснява тази сутрин, че след забрана за пушене, трябва да се забрани производството на тютюневи изделия?

Да пушиш или не е въпрос на избор. От една страна, заведенията ще спестят пари от вентилация и амортизация и износване на интериора, заради цигарения дим. От друга, ходенето по заведения също е избор и заведенията може да спестят много пари, но да загубят клиентелата си. Докато има задължителни посещения на обществени места като държавни институции, агенции и прочие, където човек (обикновено) не ходи по желание да се забавлява, вечерята в ресторант, ползването на такси или излизането в нощен клуб (изброените са само примери) са въпрос на избор. Къде и с кого и за какво да отидеш зависи и от това дали е разрешено пушенето. В тази връзка, частният бизнес е най-засегнат от подобна забрана. Избора на мебели, доставчици и музика сa аналогични на това дали в заведението да се пуши.

В цялата суматоха има още един фактор. Обмислена и рентабилна ли е една инвестиция за преобразуване на обществените места за пушачи и непушачи, при недалечната вероятност ЕС да наложи категоричен бан на пушенето и собствениците да трябва отново да правят скъпоструващи промени?