Опитвам се да си спомня как беше едно време, когато нямаше фейсбук. Какво имаше тогава? Ние какви бяхме? С какво запълвахме тогава абсолютно безцелно погубените няколко часа дневно висене в социалната мрежа?
Прочетох това (във фейсбук!): да те зареже гаджето ти и да ти каже "да си останем приятели" е същото, като това майка ти да каже "кучето ти умря, но все още може да го задържиш". Преди две седмици фейсбук и цялата социална идиотия там така ме вбесиха, че реших да се върна
бек ту бейзикс и да не го ползвам поне за седмица.
(Не искам да си изтрия профила още, защото имам стотици снимки, които ме мързи да сваля. Засега.)
"Връзката, основана на любов е онази, в която обичаният е свободен да бъде себе си - да се смее с мен, но никога на мен; да плаче с мен, не заради мен; да обича живота, себе си и това да е обичан от мен. Това се крепи на свободата и такава връзка не може да се роди в ревниво сърце." (Още фейсбук мъдрости за лексикона)
Преди фейсбук, живота и връзките се случваха така:
Кошмарна първа среща 1: Много бях влюбена в него, направо откачах. Приличаше на Джейсън Донован, а аз тогава се впечатлявах от това и го намирах за много яко. Чаках го два месеца да направи нещо, докато един ден аз го поканих да излезнем след училище. Момчето ме заведе в някакво скъпарско бистро и още със сядането, извади албум със снимки на семейната им къща в Драгалевци, вилата им на Берковица, двете коли на родителите му. Цялата ни среща мина в разкази какво и колко притежават техните и как всичко това ще остане за него някой ден и той какво щял да направи с имането. Направо се учудих, че не ми показа снимки на семейните сребърни прибори и бижутата на майка си. Дотам не стигнахме, може би го е пазил за втората среща. Която не се случи, досещате се.
Кошмарна първа среща 2: Запознахме се на някакъв купон и се разбрахме да пием кафе на другия ден. Беше хубав, нищо не знаех за него, освен името му. Пием кафе. Първият му въпрос: "-Какво работиш?". Отговарям. Вторият му въпрос: "- Извинявай, че те питам, ама каква ти е заплатата?". Казвам истината. Продължава: "-Под наем ли живееш или в собствен апартамент?". Леле, за кредит ли кандидатствам? "-А харесваш ли деца? Ти искала ли си свои някой ден?". Трябваше да тръгвам, бях забравила... да не отивам на тази среща.
Кошмарна първа среща 3: Дори не помня как се запознахме, май беше по телефона, случайно. Говорихме си по няколко часа на ден в продължение на няколко дни, докато той най-накрая реши да ме покани да излезнем. Имаше много хубав глас, можех да го слушам с часове, без значение какво говори. Явно е трябвало да внимавам повече. Докато аз съм се размазвала от гласа му, той се е зарибявал яко и е почнал да си визуализира съвместното ни бъдеще и остаряване. Имахме среща на Царевец, на подлеза на Орлов мост. Той дойде с абитуриентския си костюм с абсолютния страстоубиец - риза в телесен цвят от пясъчна коприна. Срещата ни продължи от слизането в подлеза до спирката на автобуса от другата страна на булеварда. Момчето после нещо се повреди. Обаждаше ми се през половин час да ме заплашва, че ще изпие шепа с лекарства, ако не ме види пак. След няколко разговора ми писна и го питах какви хапове иска да гълта. "Аспирин. Цяла шепа са!" Избухнах в смях и му затворих телефона. После не вдигах две седмици. Не знам дали наистина е изпил шепата с аспирин.
Ужасно гадна първа среща: Е как е да те поканят на вечеря, да се натокаш с хубавата си нова официална рокля с презрамки и оголен гръб и високи ботуши и да те заведат в кафето на OMV в Дружба? Искаше ми се да се престоря на умряла и да пусна обява във всички вестници, че наистина съм умряла.
Неслучила се първа среща: Общи познати ни запознаха, виждахме се само по купони. След два-три купона той ми поиска телефона, да ме покани на среща. Каза да го чакам на трамвайната спирка на главния вход на Централни гробища. Било много романтично да се разходим там. Тихо е и нямало хора. Поне не живи де. И имало страхотна семейна гробница в един парцел, която някой е разбил и, ако искам, можем да влезнем заедно, един от ковчезите е без плоча и се вижда скелета вътре! Страхотно звучеше, но бях забравила, че трябва да помагам на майка ми да затваря буркани. Да, в следващите няколко седмици.
Кошмарна първа среща 4: Запознават ни по телефона. Аз съм на 16 някъде, той е на 23 примерно (не помня съвсем точно). Прекарваме по цели нощи на телефона, аз съм луда по него. Толкова луда, че на един 14ти февруари му оставям бележка (на майка му или на леля му, вече не помня), че ще го чакам в едно бистро на ъгъла на Московска и Раковска в (примерно) 7 вечерта. Хуквам за срещата, тръпна в очакване. 20 минути по-късно си тръгвам с отрязани крила и сърцеразбита. Вкъщи ме чакат милион съобщения от него - прибрал се късно от работа, тръгнал за срещата, снега не знам какво си му направил на колата, той много съжалява, хайде да се видим утре! Той идва утре и се носи с черен панталон, малко над глезена, бели хавлиени чорапи и черни мокасини. Тази гледка убива целия момент. За да не издребняваме, си насрочваме втора среща. Той идва, пак с черния панталон и черните еспадрили и, уха, черни чорапи. Но фини, дамски, къси чорапи с ликра. Просто нямаше смисъл.
Най-бързо избягване от първа среща: Невероятна първа среща, прекарахме си просто уникално! Няколко часа заедно, само в компанията на другия и ужасно много алкохол в Кривото на Университета се мятаме в първото такси. За секунди дрехите ми са разхвърляни из цялата къща, неговите също и той се втурва към банята да вземе презерватив. Светкам лампата, за да се ориентирам къде съм и първото, което виждам, са слиповете му, хвърлени на земята. Почти наакани. Или направо си бяха наакани, ебаси! Още не се беше върнал от банята, когато хлопнах вратата след себе си.
Много гаден секс на първа среща: Напиваме се качествено, не нарочно, просто така се получи. Отиваме у нас, правим нескопосан и абсолютно несъвместим секс. Отивам до банята след това и като се връщам, го заварвам да
си го се забърсва в пердетата. Хвърлих му тениската и дънките мълчаливо и му казах да изчезне веднага. Така и не разбра защо май.
Най-бързо приключила "връзка" след първа среща: Запознахме се в някакъв чат. Той беше в Ирландия, аз в България. Месеци наред страшна интернет любов, нямаше равна на себе си просто! Приятелите ни смятаха, че като се върне в България, сигурно ще се оженим. Ежедневно месеци наред бяхме неотлъчно заедно, пред мониторите, с тракащи пръсти. След 2 Mb киберсекс нямахме търпение да се видим на живо (бяхме се виждали на милиони снимки вече, тогава нямаше още уебкамери). Взимаме го от летището. Прибираме се в къщата на една приятелка, в която живеехме сто души като в комуна. Приготвяме вечеря. Той прави някаква странна физиономия, като все едно говори на глухонямо детенце и ме пита: "Бебе иска яде?" Градусът на моята интернет любов спадна с няколко пункта. Влизам в тоалетната в някакъв момент. Само минутка по-късно той чука на вратата: "Бебе добре ли е?" Аррргхххх. Заспах, докато правехме секс, на сутринта разбрах, че той не се е притеснил от този факт и е продължил. Некрофилската жилка в бъдещата ни връзка в комбинация с говоренето в трето лице, все едно съм в пелени, никак не ми хареса като перспектива. До-виж-да-не. Не, сори, сбо-гом.
Най-голяма подигравка от съдбата: Общи приятели ни насрочват среща, без уж да се познаваме. Много ще си паснем, дори зодиакално. И двамата сме необвързани. Приятелите, обаче, не знаят, че от близо година правим тайно секс. Прекарахме си страхотно на тази среща, не спряхме да се смеем.
Слагам
точка на този списък. Някои от историите по-горе са мои лични, но няма да кажа кои:)
Само да разведря сутиацията, ето три спомена за
най-хубави срещи.
Една от най-хубавите ми първи срещи беше, когато той ми каза, че ще ме чака на автогарата в Созопол на другата сутрин. Едно от най-вълшебните ми летни любови. Дойде есента, обаче, и всичко приключи супер гадно. Но споменът остава.
Друг също много топъл спомен е едно момче, в което бях безумно влюбена цели три лета и срещата, която задвижи нещата между нас. Отидохме на море в голяма компания. Една сутрин, беше още тъмно, ме събуди и ме заведе да ме учи да скачам от една супер висока скала и да се гмуркам в морето на изгрев слънце. Морето беше адски топло, а ние бяхме полудели от любов.
Единственият мъж, който остана в сърцето ми години наред, на първата ни среща ме заведе на Копитото през нощта и си говорихме цяла нощ за нещата, които никой не е говорил никога дори със себе си. Нощна София приличаше на извънземен космически град, наоколо беше тихо и пусто. Дори не се докоснахме тогава, но това беше може би най-голямата близост, която някой може да има с друг човек.
Всъщност, в спомените ми има много, много хубави първи срещи... Най-хубавите и най-лошите ми срещи с жени ще ги оставя за мемоарите, които ще пиша пред камината на къщата, която ще си купя в някоя планина.
След всички мои връзки (които не са ЧАК толкова много, но пък всички са ме взривявали по един или друг начин и са оставяли отпечатък върху мен) мисля, че за да се обикнат и обичат двама души, наистина да са отдадени един на друг и да са заедно, трябва да е тяхно съзнателно решение. Това е решението, с което и двамата трябва да живеят всеки ден от връзката си, дори когато е трудно, тегаво, а още повече, когато им се иска да сложат точка и да си тръгнат, да се откажат. Трябва да държат на това решение да са заедно, на избора да се обичат. А когато това не се получава и сърцата и на двамата не искат да са заедно, трябва да имат смелостта и силата да посрещнат последствията да нарушат това статукво и да престанат да се опитват, само заради целта да бъдат с някого.
Сега с носталгия си мисля как всичко се опорочи от съществуването на Фейсбук, Туитър, Скайп и т.н. Харесва ми някой човек и вместо да чакам да го видя някъде, да го опозная малко по малко, да виждам на всяка наша среща все повече и повече от него, да ми се свие стомахът от докосването на ръката му, или от миризмата на косата му, аз просто трябва да потърся профила му в някоя социална мрежа.
Не е интересно, бе пичове! Няма го чакането на телефона, няма го чуденето този поглед какво значи, няма го аххххххх-свиващото усещане... Няма го после разхвърлянето на дрехи и 1) уау или 2) еми.... После няма заговорнически споделяния на приятелки, а има статус
"Оххх, леле, уау, баси, мам'та си джаса, е.аси майката, напраооо, майко мила, нема такова ч.кане... беше секса снощи с @еди-кой-си-профил!" (или по-възпитани производни на възклицанието)
Сега на една страница си пише Човекът харесва тази и тази музика, можеш да го разгледаш по паласки, без паласки, с бански, без бански, как пие коктейл, как изглежда с дълга/къса/руса/черна коса, как с други фейсбукари са ходили на някаква поляна и са пили бира, как прави смешни муцини, колко време е прекарал във фитнеса, каква точно е татуировката на иначе скритото място, къде и с кого и колко е пил снощи, кои са майка/баща/сестра/брат му, къде ще ходи в неделя, на колко общи приятели можеш да разчиташ да се сваляте и естествено - какъв му е семейния статус. Тази дамга. Ама сега "необвързан" като статус значи ли "свободен и на линия" или значи "миналата година ме зарязаха и още плача нощем и съм с тежък емоционален багаж", или значи "на никого не съм, ама съм на всички", или е "гаджето ми не знае, че имам таен профил във фейсбук"? А емотикона с катерица, която ръфа нещо си, предложение за секс ли е или идея да ходим да катерим планина? По принцип ли харесваш ска или понеже аз харесвам ска и затова му пускаш тоя линк на стената? И сега тая целувка - на бузата ли е или френска, как да го разбирам т'ва? И уау, колко много общи приятели имаме - ето, бившето ти гадже се е сприятелило със сегашното ти гадже, от което те отмъкна и току-що хареса снимката на бъдещето ти гадже, с което планираш да излезнеш в скоро бъдеще!
Забелязах, че промяната на семейния статус във фейсбук поражда най-много коментари (като не броим снимките на две целуващи се жени или почти голите художествени профилни снимки, пак на жени).
Едно момиче, в което бях много влюбена, ми стана една от най-близките приятелки, след като си изтри профила във фейсбук. Нейният живот, някак си, стана истински, излезе от монитора и стените на приятелите й, и се вля в олдскуул матрицата, в която хората си общуваха такива, каквито са - с погледите си, с докосванията, с думите и жестовете. От друга страна, на мен фейсбук ми действа зле в последните месеци и офлайн се оплаквам на приятелите ми без фейсбук какво се случва в другия, виртуалния свят, който обаче май е по-важен понякога. Всяка връзка - с приятел, с любим човек, има своите ...ъъъ...летателни часове, времето, за което се развива, еволюира, ескалира и се разбива (понякога) и ми се струва, че социалните мрежи ускоряват този процес безчет пъти по-бързо. От цялата фейсбук история се чувствам изхабена и уморена, все едно последните няколко месеца от живота ми са се случвали на филмова лента на бързи обороти.
Ще заложа на офлайн пеперудите, на електричеството, което направо ми подкосява краката, на искреното изумление и истински интерес да опознаеш някого, да завържеш човешка връзка с него, на чакането телефона да звънне и на това да изживяваш всеки миг с този нов човек в живота ти, бил той приятел или любим.
P.S. Freedom is a state of mind.
