Моят (фалшив) летен рожден ден

Джуджетата се оплакаха, че били претоварени през зимата и не смогвали да зарадват всички деца, заради неспирния поток от Български пощи със заявки за подаръци за мен.

От друга страна, съществена част от всичките ми приятели (да кажем 2/3 от тях) не успяват да стигнат до обявеното място за церемониално, тържествено, величествено, алкохолизиращо и абсолютно греховно отбелязване на тази паметна дата по ред причини.

Запитаните 2/3 от недошлите защо не са успели (след възстановяване на посинелите си крайници) споделят:

1) Замръзнали са на спирката на 72 в очакване на автобуса. Те не са знаели, че и таблото, показващо, че автобусът ще дойде след 8 минути, е замръзнало отдавна, някъде през октомври.

2) За да не замръзнат, са се напили с ром на път към спирката и повръщат тайно и много засрамено в някой безистен.

3) Емо Чолаков е казал, че предстои “романтичен свеж полъх с аромат на замръзнала мента и преобладаващо любвеобилно слънце”, в резултат на което приятелите ми чакат санбернарите на Планинската Спасителна Служба да ги изрови от лавината на път към рождения ми ден.

На второ място, успелите да се преборят с природните стихии 1/3 от всички поканени се оплакаха на свой ред, че опитите да се усамотят по двойки на балкона ми, където да се натискат и да изпъкват със заучени реплики от романтични комедии, завършвали злополучно със залепени като с лепило два езика, бавно превръщащи се в две буци лед, или с предстояща ампутация на ръката, с която той я прегръщал нежно през рамото на балкона.

На трето място обърнах внимание и на приятелите си, които се казват Николай, Николета, Николина, Нико Тупарев или Никълъс Кейдж, които пък ме обвиниха в емоционален шантаж заради принудата да избират дали да отидат първо на именния ден, да се напият на собственият си имен ден, да уважат баба си Николчица или, с огромно чувство на вина за предадените родителски очаквания, да се изтипосат на моя рожден ден и да се напият от мъка, след което да излязат на балкона с непозната (справка: предният абзац).

Известна с човеколюбивата си природа и категорична загриженост за околните, чувствата им и най-вече целостта и здравето на крайниците им, взех съдбовното решение да променя кармичния си път и да отпразнувам рожденият си ден в разгара на лятото. (Благодаря за аплодисментите и приветствията, моля за тишина малко, да довърша!)

Излишно е да споменавам допълнителните ползи, освен избягването на ампутация от измръзнали крайници, преспиване в Пирогов в електрическо одеало и провалените роднински сбирки на Никулден. Вие сами се досещате за свободата да присъствате (полу)голи, да се натискате навън, спокойствието да припаднете пияни под звездното небе, както и най-голямата радост, която Ви дава моят втори рожден ден: сбъдването на мечтата Ви да ми поднесете още един подарък, освен този, който сте поръчали вече от ebay за зимният ми (истЕнски) рожден ден.

Понеже един Стрелец трябва да има равностойна лятна зодиакална алтернатива, обявявам, че това лято ще се раждам на 17 август. За Ваше улеснение, планирала съм да се родя в петък вечерта, което Ви дава възможност да се довлачвате от петък наобяд чак до неделя призори. Преродената аз с чаша блъди мери и по бананова поличка ще Ви чакам на някой стол на бар Корал, който, за гражданите, които по-далече от Lidl в Дружба не са стигали, се намира в/до Лозенец, на около 60 км от Бургас (след Созопол). Все още не съм решила колко години ще навърша тогава, но можете да съобразите символично подаръка си за възраст между 18 и 32 годишната Муша-Буша.

Имайте предвид, че се приемат символични и илюзорни (да се чете несъществуващи) подаръци, като песен, снимка, стихотворение, залез, романтичен секс с елементи на животинско изплющяване, шепа пясък и бикини, но настойчиво настоявам за Вашето съвсем действително физическо присъствие.

За гостите, облечени като Батман или друг супер герой, ще има спИциЯлни изненади.

Благодаря за вниманието, можете да седнете вече. Въпроси?

Е колко да вали на Карадере?!

Всичко започна в сряда вечерта, когато автомонтьорът тегли чертата на 952 лева. Два дни по-рано някъде между сметкоплана за смяна на ангрежанен ремък и преден горен носач спрях да слушам, само добавях в екселската таблица цифра след цифра. (За автомобилно-заинтересованите от 9-те ми читатели: тампони на двигател, ангренажен ремък и всичко около него - втулки, обтегачи, неща, два тампона на предни носачи, преден горен и преден заден носач - щот' Аудито е с по 4 на гума, нали, да има!, всичкото това + труд + юркане да стане за ден и половина = 952 лв.)

В сряда вечерта колата е готова, по-готова не е била. Ще се ходи до морето утре. Решавам, че ще страдам за дадените пари с блъди мери на плажа.


Четвъртък, 24 май, 7:30 сутринта Имам два часа за: 1) да си събера багажа за морето, 2) да взема кучето на едни приятелки, които отиват на почивка за 10 дни, 3) да отида до майка ми, да натоваря две туби с нафта, да заредим полузаконно нафтата и да върна тубите и майка ми, 4) да събудя Явор, непознатото момче, което Михаела каза да взема на път към морето, 5) да тръгнем възможно най-скоро. С Михаела пък сме се запознали преди три дни в скайп, с която пък ме е запознал един познат, с когото също не сме се виждали, но Михаела прави логистиката на цялото пътуване и само ме уведомява откъде кого да взимам и товаря по пътя. Някъде по трасето трябва да минем през Троян да вземем Дисански, друг непознат, когото Михаела е заръчала да събера по пътя.

Някъде между 11 и 8 вечерта се случва тръгването от София, накачулване в колата на огромно куче Аляски маламут, един сънен снощен Явор, профучаване покрай отбивката за Троян, почти аварийно спиране в банкета (-Яшо, абе къде е тая отбивка за Тро..? - СПИРАААЙЙЙЙ!!! -ДрршшшшшAaaaaaBbbbSSssssвъртигуми стоп машини!) и накачулване на Дисански, брутално изнасилване на багажника, за да поеме още един самар. Потегляме към Варна, за да вземем оттам още един непознат, който, Слава Богу, е с неговата си кола, щото в моята ситуацията е Moloko до дупка, Аляски маламут, който не е свикнал да пътува и ми напълни задния пепелник с лиги и на всяко спиране се засилваше към скоростния лост, а на завоя чукваше муцуна в прозореца, Дисански, прегърнал самар на задната седалка си попива лигите от кучето, на огледалото виси диско топка от парти на J&B снощи, Яшо на предната седалка подава регулярно лимонен-бирен-конфюжън или кола. А аз...аз на всеки изминати 50 километра се сещам, че не съм си взела други обувки, а тези са тип пантофки, имам само един суичър, забравила съм приборите и канчето, палатката е еднослойна и имам само една запалка. К'во ти пука, отиваме на морето! Яшо предлага от време на време да обърнем към Халкидики, щото всички прогнози (най-вече норвежците, които никога не грешат) казват, че предстоят 4 дена поройни дъждове. Ама да вали, да вали, колко да вали? Най-много да се накаляме малко...

След едночасово чакане с баница с маслини в ръка, седнали на един тротоар, най-накрая потегляме от Варна към Карадере с чутовните 80 км/час по магистралата, щото следваме другия пич, който знае пътя. След третия километър ме хващат нервите, пускам GPS-а и решаваме да го чакаме в Бяла. На Карадере вече е Михаела, която аз все още познавам само от скайп, шефа й и още хора, които, аф корс, аз не познавам. В град Бяла, на около десетина км от Карадере, се обаждам последно на всички, да им кажа, че в следващите 3 дни няма да имам телефон, щото слизаме в дерето. Трябва, просто трябва да съм в София във вторник в 2 следобяд, имам важна среща. Момчетата трябва да се върнат още в понеделник. Купуваме алкохол, храна, вода, неща и се мятаме пак в колата. По пътя намираме още познати (т.е. познати на Яшо или Дисански, ама аз така и така вече свикнах да не познавам никой, хах). Дисански срамежливо под мустак предлага да оставим колата в селото и да не слизаме с нея до долу, но само като каза, че се върви един час, дори и кучето възропта. И да завали, колко да вали, ебаси?

Следващите десетина километра от селото надолу до плажа ги взимаме за повече от час. Пътят не е просто черен, ТО ПЪТ НЯМА, човек, има изсъхнали коловози от половин метър пропаднала почва, от едната страна гъста джунглеста гора, от другата дере с река. За такъв път не ми трябва 4х4, трябва ми 46х8 и грайфер на гумите от поне 45 см. И окачване на военен танкер. Всичко това гарнирано от 45-градусов наклон надолу. Всички си казваме: "Ейшси ебе мамата ако завали!" Ама нали сме от София, да вали, да вали, колко па да стане зле...!