БайMUTE

Да гледам вариететно шоу за песни и танци без звук едва ли е бил основният замисъл на продуцентите на "Танци"...извинете, на "Bailando".

Първо, не разбирам защо Байландо е по-атрактивно име от олдскуулското Танци. Може би е асоциация с Бай Ламбо и, оттам, посочва търсената аудитория на тая бутафория.

Второ, не разбирам защо в Байландо-то има песни.

Трето, не разбирам продуцентите за колко смотани и наивни смятат зрителите си.

Повече от час всякакви общественици/звезди/популярни лица ми грачат и се кълчат от екрана, за да призоват съпричастността ми и да продадат всякакви житейски драми. Не знам кое е по-зле - печалбарството да пробутваш лицемерна солидарност или абсолютният failure да искам да гледам предаването на mute. Ако е имало избор за участниците, пардон - звездите, които не могат да пеят, да танцуват, и в резултат от това екранът на телевизора ми се нацепи от изпълнението на Красимир Каракачанов, наистина се радвам, че не чух тогава тези, които танцуваха...

Отвращава ме от телевизора ми да се изливат напевни сърцераздирателни псалми и жалейки, окъпани в псевдо-арт и евтинджоски опит да ме накарат да преглътна граченето и дървеното кълчотене по сцената, в името и заради някаква "кауза". Особено, когато този гювеч е гарниран с жури от прашясали звезди, професионализирани в оценката на чуждия талант (визирам конкретно Нешка Робева, която само с една реплика взе стъпалата от "Осанна" до "Разпни го") и които някак оценяват жалната история по скалата на сърцераздиранието, а не самото изпълнение.

Няма да повтарям какво мисля за подобни формати. Описала съм го в Продуктът Хаити.