Кафяви VS сини

Любовта е сляпа и глупава, но...

ако можех да си избирам кого да обичам, така рационално погледнато, бих избрала някой с кафяви очи.

Ако допуснем, че някакъв, да речем съществен, процент от влюбванията са несподелени и обектът на нощните ми щения не ме отразява изобщо, със сигурност няма да искам да си посипвам сол в раната ежедневно. А когато си влюбен и главата ти витае някъде, всичко наоколо се трансформира в събития, вещи, хора, преживявания и емоции, които ти напомнят този човек.

За мой късмет съм се влюбвала досега все споделено, като не броим Д. и М. Общото между Д. и М. е че са със сини очи. Аз като се влюбя, не е такова спокойно обичливо влюбване. То е ток и жица, то са мокри гащи, мокри сънища, то е драматизъм и патос, страст на кристали, тръпнещо очакване... По-важното е, че в дните на влюбването и в случая Д./М. - на осъзнатата несподеленост, всичко наоколо ти напомня за Този Човек.

Това, дявол да го вземе, беше мъчение. Целия свят имаше сини очи. Синьо е морето. Светло синьо небе. Няма цвят без синьо. Накъдето погледнех, виждах сините очи на Д./М. И където отидех, там беше Д./М., със сините си очи. Там бяха моите мечти с тези сини очи. (зад звука от клавишите се чува "Синьо" на Сленг). Мракът нощем синее. Честните очи - и те сини. Вярват във тебе, не защото си ти, не защото обичат твойте сини очи. Водата е бистра, студена и...синя. Синьо е знамето на Европейския съюз. Добре, че столевката е зелена. Но много други неща около мен бяха сини - тролеите, униформите на контрольорите са сини, синини ми излизаха, когато падах някъде или прескачах някоя ограда, синьо е Кюрасото, което ми доливаха в чашата, на Синеморец ходехме на плаж... Много синьо има на тоя свят и точно, когато си много влюбен в някой, който смята да се жени за някаква гъска с червена коса, защото ти си "прекалено дива за него", синьото е последното, което искаш да те заобикаля.

Явно съм си взела поука, щом всяка моя следваща любов беше с кафяви очи. От кяфяво, на по-кафяво, на най-кафяво с леки зелени или кехлибарени отблясъци. О, оттогава си отдъхнах. Живееш си живота спокойно, всичко се синее около теб, но ти си окей, защото небето не е кафяво, нали? Синевата не се казва "кафеевата". И морската вода и тя не кафенее, да? А пък кафява вода не бих помирисала дори!

Дори и Google потвърждава теорията. Търсенето на песни за кафявите очи дава n-пъти по-малко резултати от синеещите се сърцеразбивачи, от които определено нямате нужда, когато страдате по нечий поглед.

Изобщо, практически погледнато, по-прагматично и себезапазващо е да се презастраховате с любов към кафевооки хора. Определено избягвайте тези със зелените очи, там вече наистина е сериозна работата. За несподелените любими черни очи ще се сещате всеки път, като погледнете къде стъпвате, също не си е работа. Кафявите очи рулз.

P.S. Всяко правило си има изключение, аф корс.