В омразата се уповавам

В Господа се уповавам (или In God we trust) е официалното мото на САЩ, въведено със закон. Това изречение присъства на американските монети още от 1864 година.

През 1998 г. шведската фотографка Елизабет Олсън Уалин шокира не само Швеция, но и останалата част от света с първия си пробив - изложбата Ecce Homo, която показва Исус между хомосексуални и травестити. След като изложбата беше показана в шведската църква, папата отмени насроченото редовно посещение на шведския архиепископ, а фотографката получава толкова сериозни заплахи срещу живота си, че й е необходима полицейска защита. Това не я спря да показва тъмната страна на религията, фанатизирането и крайно дясната идеология на омразата срещу ЛГБТ хора.


Фотографката Елизабет Олсън Уолин показва изложба в Норкьопинг, Швеция, с осем мрачни снимки под надслов "В омразата се уповавам" (In hate we trust). Табела на входа гласи: "Предупреждение. Изображенията в тази изложба може да предизвикат силни емоции. Градският музей на Норкьопинг не препоръчва на деца под 6 години да посещават изложбата. Деца под 12 години могат да посещават само придружител."

За нас, малко по-възрастни, изложбата е ужасна необходимост, нещо, което задължително трябва да видим. Престъпленията срещу гейове, лесбийки и транссексуални (ЛГБТ) хора се увеличават. Ти ще умреш, шибан гей. Сега ще те чукаме, шибана лесбийка. Крайно десни групи са замесени с по-обикновени престъпници и действат заедно с насилие, заплахи и тормоз. Понякога тези актове завършват с убийство.

Внезапна смърт заради любов. Или за това че не всеки обича, когото те искат.

Осемте фотографии са върху темите унижение, изнасилване и заплаха за смърт. 

Фотографията "Интернет среща" показва окървавено хомосексуално момче, което лежи на пейка в парка.  До него, на земята, има захвърлен букет цветя. "Младежът е бил много въодушевен, имал е насрочена среща след запознанство в интернет с друго момче. Изведнъж се оказва, че на срещата не идва друго момче, а всичко това е брутална засада за убийство, " пише Ларс Гардфелт в описанието.

Елизабет Олсън изобразява не само насилие. Особено интересно е, че тя описва механизмите и причините зад насилието. Как престъпленията от омраза се захранват от политиката и религията и от мухлясали идеи за това как хората трябва да живеят и какви трябва да бъдат.

"Убийство не започва с природата. Убийството започва с думите ", е казал мъдър човек.

Фотографията "Презрение" (Contempt - унижение, презрение) показва две жени с две момчета в ръцете им, на дивана пред телевизора, гледат телевизионно предаване. Предаването показва интервю с Гюран Хаглунд, християндемократ, който казва: "Децата се чувстват по-добре, когато растат с майка и баща. Което значи с хора от различен пол."

Надписът под снимката гласи, че децата на лесбийки и гейове са направени да бъдат копелетата на нашето време. От векове, те са деца с печат незаконно родено, те не наследяват своите родители, нямат двама родители. Днес, заради християндемократите, идеята, че децата, които живеят с две майки или двама бащи, е еволюирала до това да имат право да наследят единствено да майка си. За да се продължи потисничеството.

Фотографията "Изнасилване" в изложбата е с най-силно психологическо въздействие и най-бруталната. Двама мъже с нацистки нашивки изнасилят една жена, заобиколени от католическите свещеници, които гледат безучастно.

Нито крайно-десни групи, нито консервативните християнски лидери отричат, че хомосексуалните са подложени на ежедневно насилие. Но твърдят, че вината за това е на самите ЛГБТ хора. Същите хора смятат, че жените по принцип сами провокират да бъдат изнасилени с поведението или вида си, с това, че са твърде женствени и облеклото им, което показва женското им тяло, подбужда сексуална агресия срещу себе си.

"На 18 август 2006 е изнасилена лесбийка пред гей-клуб в Италия. Двамата извършители са с крайно десни идеологии. Официален представител на католическата църква обвинява жертвата за случилото се", пише Ларс Гардфелд.

Фотографиите на Елизабет Олсън Уалин показва корените на мръсните ризи в нашето общество - тъмнината, която изкара на повърхността омразата . "Ние не можем да стои и да гледаме. Тези хора не могат да умрат в мълчание ", казва Хана Гръфман, ръководител на проекта в Градския музей в Норкьопинг.

През 2005 г. по време на първия гей прайд в моя роден град Рига се сблъсках лице в лице с омразата и насилието. Бях зашеметен от лицата на стотици мои сънародници, които крещяха "Дегенерати!" и "Курви!", хвърляха камъни, яйца, пръскаха сълзотворен газ към мен и другите и се опитваха по всякакъв начин да прекъснат веригата от полицаи около нас, за да използват своите юмруци. Бях готов за опозиция, но не бях готов за тази оргия на чиста и грозна омраза. Бяхме късметлии никой да не пострада физически. Но психическата травма беше огромна: някои от участниците на прайда потърсиха лечение, някои напуснаха Латвия. За дълго време след това аз избягвах използването на обществения транспорт и го замених с таксита, за да избегна нападение срещу мен, живях в страх и параноя, че съм преследван и следен за много дълго време ....

Но най-големият ми шок беше, че нито един политик в моята страна не осъди тази вълна от омраза и насилие, която разтърси цялата страна. И че полицията обяви, че те дори не могат да преследват и арестуват човекът, който  така свободно и гордо парадира, крещейки с плакат "педалите могат да се излекуват само в газова камера", просто защото латвийското законодателство не включва хомофобията в наказателното си законодателство.

Юрис Лавриковс, Communication Manager в ИЛГА-Европа

Очевидно законът не е единствено и самоцелно решение за справяне с толкова сложно явление като омразата. Кое кара някой човек да мрази толкова яростно други хора? Какъв е ефектът от престъпленията от омраза и враждебния език върху една социална група и върху самата жертва?

Важно е да се разбере моделът, мисълта и процесите, протичащи в ума на извършителя на подобно престъпление. Въздействието от престъпленията от омраза не се ограничава само до конкретна жертва, те представляват особена система на отношение или чувства към цяла група и това е причината престъпленията, породени от омраза да не могат да се третират като останалите форми престъпност. Не можем да си позволим да повтаряме грешките от миналото. Не може да сме спокойни, когато някой свободно може да разнася плакат "педалите ще бъдат излекувани в газова камера". Ако продължаваме да си затваряме очите днес, какво ще реши да "излекува" утре човекът с плаката?

Идеологията на омразата, религията да вярваш в омразата, не подлежи на рационални и логически съждения. Да мразиш е комплексно действие, което се наслоява - от социалната обстановка, лошо или неадекватно образование, нисък жизнен стандарт, липса или лоши възможности за работа, непознаване или субективно тълкуване на христианството или исторически събития, слаба семейна среда и още много фактори. Комбинацията от всичко това води до ежедневни събития като тези на снимките по-горе, които се правим, че не виждаме около нас.

Прочетете още:


От какво покълва хомофобията*?/What gives birth to homophobia*?



На 166

Персоналният тероризъм*

1 година L word Party в ID Club София

Всичко започна ето така, преди една година с партитата специално само за жени, всяка последна сряда.

На 24 февруари 2010, последната сряда на месеца както винаги, ID Club пали свещите на тортата и подарява много и хубави неща на своите гостенки. Понеже знам каква ще е програмата, мога само да кажа, че много ще те е яд, ако го пропуснеш. Да, знам, че е в сряда вечер и че на другия ден си на работа. И знам, че имаш родителска среща същата вечер. Знам и че в четвъртък имаш работна среща в 9 сутринта. Знам също, че във вторник вечерта ще се размажеш на някое поп-фолк парти и срядата ще ти се стори нескончаема. Знам и че спря да пиеш преди два месеца и не ти се излиза да смучеш минерална вода три часа. Знам също, че жена ти (вече) не те пуска да ходиш на "такива" партита. Знам, обаче, че всичко това са пълни глупости. Родителските срещи обикновено са приключили в 11 вечерта, всички ставаме рано за работа, вторнишкия махмурлук минава по-лесно с бира в сряда вечер, а и не е нужно да си пила, за да си изкараш весело. Спри да правиш глупости и да се караш с жена си, защото скоро и до магазина няма да те пуска да ходиш сама. И просто ела.

Ако веднъж в месеца има специално парти само за жени, и в сряда тази традиция празнува една година, и ако жените ще отидат на това парти, ти наистина ли няма да отидеш?

Торта като за рожден ден, игра с награди, невероятно шоу, забъркано от Елза Парини – това са само част от приятните изненади, които екипът на ID Club София е приготвил за отбелязването на първия рожден ден на своето единствено по рода си L word Party! На 24 февруари – сряда, клубът отваря врати само за дамите и им поднася една нощ на незабравими удоволствия. Всички „обичайни заподозрени” ще бъдат в ID Club София за рождения ден на събитието, символизиращо желанието на дамите да имат свое мнение за секса и сексуалната ориентация. Водеща на шоуто ще бъде най-личната сред красавиците на ID Club и нощния живот, алфа-женската на нежното семейство котки – Мис Елза Парини! Музиката ще бъде миксирана и доставена до мощните тонколони от DJ Sl.D, а за доставките в течно състояние ще се погрижи отборът от момчета и момичета с електронни табели на гърдите си… За да е истински рожденият ден, ще има и торта, а всички гостенки имат шанса да спечелят награда в специално подготвената за случая игра! Репертоарът на това по-различно L word Party ще бъде подхранена с напомняне на някои от най-добрите моменти от вече изминалите 12 месеца. Очакваме ви на 24 февруари – подходящо облечени, но най-вече заредени с енергия за една яка нощна дамска фиеста!

В картинки

Около половин месец в снимки.

Кликнете върху снимките, за да им разгледате пикселите в голям размер.

На спирките на градския транспорт в Брюксел има две табла с график до минутата и колко време остава до следващия автобус. Една сутрин три поредни автобуса не дойдоха. Закъснях за работа с 15 минути. На сайта на компанията за градски транспорт на Брюксел има форма за оплакване. Оплаках се, защото подобно закъснение наистина е необичайно за Брюксел. На следващия ден получих отговор, че точно в този промеждутък от време автобусната линия е попаднала на две катастрофи, а третият автобус е закъснял, защото изнервен пътник се е разкрещял на щофьора и е трябвало да викнат полиция. Пишеха ми и че вбъдеще, дори при петминутни закъснения, компанията може да ми издаде сертификат, с който да удостоверя пред работодателя си, че съм закъсняла по вина на градския транспорт. Уау. Столичната компания за градски транспорт в България се прекръстила на Център за градска мобилност. На сайта им има форма за оплакване и предложения също. В България не ползвам градски транспорт от 7-8 години, затова нямам представа дали наистина е толкова зле, колкото изглежда отстрани. В Брюксел пътуването в отоплен, редовен и на често, не претъпкан и почистен автобус си заслужаваше всеки цент от картата ми за градски транспорт. Целият текст->

"Може ли да се забременее по време на цикъл?"

Този въпрос занимава ежедневно някого/някои, които така (незнайно как и защо?!) попадат на моя блог.

Скивайте сега:

Search Engine Referrals:

02.12.2010 - може ли да се забременее по време на цикъл -> 15

01.12.2010 -  може ли да се забременее по време на цикъл -> 3

30.11.2010 -  може ли да се забременее по време на цикъл -> 9

29.11.2010 -  може ли да се забременее по време на цикъл -> 4

28.11.2010 -  може ли да се забременее по време на цикъл -> 2

27.11.2010 -  може ли да се забременее по време на цикъл -> 11

И така нататък, назад в историята, търсенето продължава.

ДА, МОЖЕ. Просто е по-малко вероятно.

P.S. Не й ли свърши вече?...

Качествен работен мат'рял

На 25, с две висши и 10 години трудов стаж, с актуална снимка и комуникативна

Докато размишлявам са ли мъжете спермобанка, а жените - утробна фурна, празници минаха и заминаха, прочетох някоя друга книжка и в подготовка да отлетим обратно към България, аз гледам обявите за работа от любознателен интерес (нали от 3 февруари съм безработна по избор). Гледам, гледам и виждам.

Виждам липса на мисъл.

Криза е. Трудно се намира работа. Уволняват хора. Не назначават хора. Безработица. Няма капацитетен човешки ресурс. Няма кадри. Няма качествена работна ръка.

Няма... мисъл няма, това е. Мисъл в главите на тия, дето пишат обявата за работа няма, това е. Маймуни има. И много Гугъл, и много зле преведени от английски, чути някъде, сложни фрази.

Масово обявите за работа започват с "водеща фирма". От толкова много водещи фирми, не останаха такива, дето да са развиващи се или да не са първи в бранша. От много вожд няма воин.

На баш водещите обявите им за работа седят по един месец по сайтовете за намиране на работа. Няма качествен мат'рял сигурно. Пускаш обява като за полу идиот, пък само пълни идиоти идват на интервюто.

Всички, и водещите също, си разширяват дейността и пазара. България се пръска по шевовете от толкова разширения. Всеки разширява нещо, пък било криза, няма пари, действайте.

Комуникативност и работа в екип са must-do. Отиваш на интервю с цяла банда мажоретки и доказваш какъм тимплеър си. И не спираш да ломотиш, нали трябва да си комуникативен.

Актуална снимка. WTF. Актуално мога да им пратя своя снимка от близкия супермаркет как пазарувам, почти в реално време актуалност. Или лятна актуална снимка - аз, по фишу, на плажа. Актуалната снимка също е must. Особено за позицията "склададжия". Или уебдизайнер. HR-ите трябва да са сигурни, че не наемат някой крокозавър, да им плаши клиентите. Учихме по сто години, цялата Европа обикаляхме, папка с дипломи събрахме, Ph.D.-та, MBA, Eng. и други съкращения събирахме, за да отидем в някое студио и да си направим профешънъл актуална снимка, барем някой погледне надолу в автобиографията.

Висше образование. Ей така, просто висше образование. Дали обявата е за Корпоративен мениджър или продавач-консултант, след гореизброените мислоблоъсканици на HR-а стигаме до "Висше образование". Ако съм завършила Специалност източни бойни изкуства в НСА, броим ли го или не е много високо това висше? Също, не съм сигурна защо на една секретарка й е нужно юридическо образование. Или пък на "Ценоообразувател" му е нужно висше по маркетинг, реклама ИЛИ право.

И последно, заплащането. Това е някакво шаманско пророкуване. Извън България навсякъде хората си публикуват брутното възнаграждение за търсения служител. В България публикуваме "бонусни схеми", или "конкурентно заплащане", или "мотивираща заплата, обвързана с резултатите", или "финансов стимул". Последното звучи като симулиран оргазъм.

Не че няма читави и можещи работници. Има лумпени, на които им се плаща да мислят какъв работник ще свърши най-добре дадена работа за даден срок и дадени пари. Докато този лумпен не може да ми отговори защо главата му е родила горните обяви, работната ръка ще е или толкова глупава като този, който я е наел, или още по-глупава. И в двата случая не е виновен назначеният.

Кой е по-по-най

Не ми било щепсел, най ми било контакт, Пенке лье.

Аз съм феминистка.

Не, не съм.

Феминистка съм.

Не съм, бе, казвам си!

Като за замисля, май съм феминистка.

Трябва да спра да мисля.

Не знам какво съм и аз вече. Уж съм/бях феминистка, ама май не съм/бях. Не мисля, че  мъжете и жените са равни. Мисля, че и мъжете и жените могат да правят еднакви неща по различен начин и в това не виждам нищо лошо. Виждам само хубавото. Мисля, че жените могат да карат автобус, макар че една наредба казва, че не могат. Мисля, че Владо Карамазов може да изиграе Д-р Куин Лечителката, макар че според някои - не може, трябва много грим и много тренировка. Мисля, че от Александра Сърчаджиева би излязъл перфектен Дориан Грей, също така.

Мисля, че има хора, които са феминист(к)и, когато ги кефи, в това число съм и аз. Решението да имаме дете, не, да си направим дете, избора на клиника, избора на име на детето, самата бременност, после раждането, как тялото ми се промени по време на целия процес и все още е различно от преди - всичко това са много топли спомени за мен, някои от тях весели, други носталгични. И когато ми харесва, или когато по време на вечеря обсъждаме и се подхилкваме как някои жени и партньорите им откачат тотално по време на бременност, мога да се превъзнасям за това колко космически-супер-върховно-уникално-ей затва се живее-усещане е да си бременна. Или обратното - да им се чудя на акъла за какво са живяли преди това средно 20 години и за какво ще живеят след средно 20 години по-късно, когато няма да могат да раждат. В очакване на Големия момент или в Спомени от големия момент, ето за това са живели. Когато ми харесва, мода да опиша патетично и поетично как живота ми се промени, след като родих. И няма да е лъжа.

Ако съм в настроение, мога сега да споря с който иска ей тука кое е по-по-най: уникално-перфекциозната-уау природна система, необходима само за една усмивка и как тялото ти направо ...уау, ей това е просто уникално, от всички мускули, които имаш, най-много се използват за усмивката. Или как целия ти организъм се задейства като огромен смазан часовник, за да поеме, преработи и изхвърли храната. Или да забременееш и родиш. И така нататък. Когато ми харесва, се подигравам на мъжете, че сравняват казармата с бременността и раждането. Когато ми харесва, мога да пикам права, без да си напръскам обувките или коленете. Удобно е. Когато искам, мога да готвя. Мога и да не готвя. Ако ми харесва, мога да си пусна брада, сигурна съм. Или поне мустак. Познавам жени, които нямат против да отглеждат мустак или не го забелязват. Ако се наложи, мога да пренеса огромния телевизор, който тежи 50 кила, от 6тия до 1вия етаж, с помощта на още един ентусиаст. Ако не искам, няма да раждам. Ако искам, ще си осиновя дете. Или котка. Ако искам, ще си осиновя и дете, и котка. Сигурна съм, че има как да си спра месечния цикъл, понякога е много дразнещо - една такава рутина, всеки месец тампони, превръзки, ше ми дойде, няма да ми дойде, ше ми свършва, няма да ми свършва, болят яйчници или там каквото боли, планираш си (или си прецакваш) лятната отпуска на морето според тази рутина. Ако искам, ще раждам. На всеки две години мога да раждам, стига да искам. Ако ми харесва, няма да си бръсна краката и други части. Жена ми ме обича "каквато съм" и винаги мога да проверя тази теория на практика. Ако исках, нямаше да кача 45 кила по време на бременността. Ако ми харесваше, щях да си остана 90 килограмова майка с огромен бюст. Ако са ми малки гърдите, мога да си ги увелича. Или да си ги намаля. Зависи от сезона - лятото е тегаво да си с големи гърди. Сигурна съм, че ако искам, мога да изляза на кафе гола до кръста, по къси панталонки цвят каки и джапанки. И да люпя семки. И да обсъждам Стоичков. И ако искам, мога да пия Каменица. Когато се наложи, мога да забия пирон в стена или да лепя плочки. Когато не се налага, не го правя. Ако ми харесва, мога да си облека фрак и папионка и да си залижа косата назад и да се представям като Господин. Мога, стига да ми харесва и да искам. Ако искам, мога да съм Ms, или Mrs или Miss. Мога да си изруся косата, да си начервя устните и да отида в Син Сити, примерно. Мога и да не отида. Мога и (съм го правила) да си обръсна главата, защото една жена, която харесвах, каза, че няма нищо по-секси от това.

Това, което не искам, е да сравнявам кое е по-хубаво и изгодно. Да избирам щепсел или контакт. Както и не искам да меря колко е дълъг щепсела, за да е добър и щастлив щепсел, нито искам да меря колко дълбок е контакта, за да е щастлив и добър. И щепселът, и контактът ги има в този свят и всеки е ок с другия. Не е нужно да са включени винаги, но ги има и, когато си общуват, го правят добре.

Не съм си избирала да съм жена. Не знам дали бих избрала сега да съм мъж, защото не съм била мъж. Сега съм жена и ако мога, като жена, да правя и бъда това, което са мъжете, с две - ДВЕ - разлики, тогава аз съм окей с това. Двете неща, които прави женското тяло (но не задължително и винаги!), а мъжкото не, са да ражда и да кърми. Това го прави тялото, това не го прави човекът жена или мъж. Женското тяло няма да може да направи тези неща (поне засега), ако го нямаше и мъжкото тяло и неговите сперматозоиди. Но аз не съм просто едно женско тяло. Аз съм И моето женско тяло, но аз съм... аз съм като кромид лук - имам много слоеве, не само една луковица. И луковицата ми нямаше да я има, ако не бяха слоевете около нея.

P.S. Аз не съм самотен щепсел-контакт със слоеве в блог-пространството. С такива като Лиска не трябва да се сдушаваме, особено с толкова еднакво мнение, че сме заплаха.

Makes me wanna scream

Има неща, които просто ме карат да си изскубя косата и да крещя до прегракване. Като спра да крещя, може да напиша защо подобни картинки и текстове ми действат така рязко на нервната система.

Има надежда невроните ми да оцелеят все пак - на горното има антидот.

P.S. Ако текста в линка е шега, не се смея.

2 Февруари - наздраве на празнуващите и извинете на останалите

Наздраве на празнуващите и извинете на останалите!

2 февруари 2010:

На 2 февруари микс клуб ID Club ви кани на специално парти - OVER THE RAINBOW: тематични декори, атмосфера като за празнуване и много любима музика. Джордж Майкъл, Мадона, Шер и … „Студио 54”.

Партито OVER THE RAINBOW е на 2 февруари – вторник, в ID Club от 23:55 часа. Входът е 5 лева, а на входа ви очаква специален подарък... Дрескод – всички цветове на дъгата!

2 февруари 2009:

Истерията около 2ри февруари

2 февруари 2008:

Всички питат за 2-ри февруари. Полудяват, някак си, ... от гейство. Искат да празнуват. Като сме безделници, казват, да не сме без празници? Година след година се чудим какво гейско има в тази дата, но, уважаеми гейове, лесбийки, бисексуални, транссексуални, интерсексуални и обикновени п..., щом ви се празнува – НАЗДРАВЕ! На тези, които смирено и простодушно не празнуват, и на тях наздраве. Прави сте - няма какво да се празнува, нито у нас, нито по света 2-ри февруари не е, повтарям, не е празник на гейовете.

Преди три години на 06 февруари 2005 в 13.00 часа по радио НЕТ се излъчи първото по рода си в България предаване за хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните.

В първото предаване разказахме историята на 24-годишно момче, което прави опит за самоубийство, след като осъзнава, че е гей. Когато споделя със семейството си, получава пълна подкрепа. Въпреки това момчето не може да се примири със сексуалността си и прави опит за самоубийство. По темата "Ужас! Аз съм гей!" в студиото гостуваха Митко и неговата сестра.

Изтеглете предаването - 15MB

2 февруари 2007:

Много отдавна, на 2-ри февруари 962 г. е основана Германия. Соломоновите острови са открити на същата дата през 1568 г.

През 1943 на днешния ден Германските войски капитулират при Сталинград по време на Втората световна война. На 2 февруари 1977 г. е родена Шакира, поп-певицата. На същата дата през 1922 г. е родена Стоянка Мутафова. През 1907 г. на този ден почива Димитрий Менделеев, руски химик, откривател на Менделеевата таблица, а през 1984 г. — Михаил Шолохов, руски писател, лауреат на Нобелова награда за литература, авторът на „Тихият дон”, книгата, основен виновник за това майките да кръщават дъщерите си Аксиния.

Днес е Световния ден на влажните зони. Хм...замисляш се, нали?
ВЧЕРА БЕШЕ Трифон Зарезан — ден на лозарите, градинарите и кръчмарите, посветени на тракийския бог на веселието и виното Дионисий.

ДОВЕЧЕРА МОЖЕШ ДА...

Отидеш в Калигула в Пловдив. Чувам слухове за конкурс, водещ Мис Бони, Expose и т.н.
Отиди в Chillout 2 на Versus Mix Party
Или в Адонис на партито с Розови момчета
В In Da Club правят нещо само за „мъжлета”

Макар че според мен има само едно място, което си заслужава довечера:

Ялта. 10 годишния рожден ден на Спартакус. Ти сигурно не помниш Екскалибур, и последната вечер на Екскалибур, преди да стане Спартакус, сигурно сега помниш как затвориха Спарта заради проекта за метрото. Екскалибур и Спарта не бяха просто клуб. Да ходиш там беше култура, лайфстайл, беше куул. Там израсна поколението, което четеше Егоист (тогавашния Егоист с Тъпата Гина, с Ина Григорова, с Епидермис на Карбовски, с Богдан Русев и...) и посрещаше изгрева в подлеза на Софийския. Рейв модата, помниш ли? Бурни години бяха...началото на едно клубно движение. Хубаво беше да живееш тогава.

С умиление и срамежлива сълзица в ъгъла на окото ти пожелавам хубав 2-ри февруари и интересен Info.Update.