Кой е по-по-най

Не ми било щепсел, най ми било контакт, Пенке лье.

Аз съм феминистка.

Не, не съм.

Феминистка съм.

Не съм, бе, казвам си!

Като за замисля, май съм феминистка.

Трябва да спра да мисля.

Не знам какво съм и аз вече. Уж съм/бях феминистка, ама май не съм/бях. Не мисля, че  мъжете и жените са равни. Мисля, че и мъжете и жените могат да правят еднакви неща по различен начин и в това не виждам нищо лошо. Виждам само хубавото. Мисля, че жените могат да карат автобус, макар че една наредба казва, че не могат. Мисля, че Владо Карамазов може да изиграе Д-р Куин Лечителката, макар че според някои - не може, трябва много грим и много тренировка. Мисля, че от Александра Сърчаджиева би излязъл перфектен Дориан Грей, също така.

Мисля, че има хора, които са феминист(к)и, когато ги кефи, в това число съм и аз. Решението да имаме дете, не, да си направим дете, избора на клиника, избора на име на детето, самата бременност, после раждането, как тялото ми се промени по време на целия процес и все още е различно от преди - всичко това са много топли спомени за мен, някои от тях весели, други носталгични. И когато ми харесва, или когато по време на вечеря обсъждаме и се подхилкваме как някои жени и партньорите им откачат тотално по време на бременност, мога да се превъзнасям за това колко космически-супер-върховно-уникално-ей затва се живее-усещане е да си бременна. Или обратното - да им се чудя на акъла за какво са живяли преди това средно 20 години и за какво ще живеят след средно 20 години по-късно, когато няма да могат да раждат. В очакване на Големия момент или в Спомени от големия момент, ето за това са живели. Когато ми харесва, мода да опиша патетично и поетично как живота ми се промени, след като родих. И няма да е лъжа.

Ако съм в настроение, мога сега да споря с който иска ей тука кое е по-по-най: уникално-перфекциозната-уау природна система, необходима само за една усмивка и как тялото ти направо ...уау, ей това е просто уникално, от всички мускули, които имаш, най-много се използват за усмивката. Или как целия ти организъм се задейства като огромен смазан часовник, за да поеме, преработи и изхвърли храната. Или да забременееш и родиш. И така нататък. Когато ми харесва, се подигравам на мъжете, че сравняват казармата с бременността и раждането. Когато ми харесва, мога да пикам права, без да си напръскам обувките или коленете. Удобно е. Когато искам, мога да готвя. Мога и да не готвя. Ако ми харесва, мога да си пусна брада, сигурна съм. Или поне мустак. Познавам жени, които нямат против да отглеждат мустак или не го забелязват. Ако се наложи, мога да пренеса огромния телевизор, който тежи 50 кила, от 6тия до 1вия етаж, с помощта на още един ентусиаст. Ако не искам, няма да раждам. Ако искам, ще си осиновя дете. Или котка. Ако искам, ще си осиновя и дете, и котка. Сигурна съм, че има как да си спра месечния цикъл, понякога е много дразнещо - една такава рутина, всеки месец тампони, превръзки, ше ми дойде, няма да ми дойде, ше ми свършва, няма да ми свършва, болят яйчници или там каквото боли, планираш си (или си прецакваш) лятната отпуска на морето според тази рутина. Ако искам, ще раждам. На всеки две години мога да раждам, стига да искам. Ако ми харесва, няма да си бръсна краката и други части. Жена ми ме обича "каквато съм" и винаги мога да проверя тази теория на практика. Ако исках, нямаше да кача 45 кила по време на бременността. Ако ми харесваше, щях да си остана 90 килограмова майка с огромен бюст. Ако са ми малки гърдите, мога да си ги увелича. Или да си ги намаля. Зависи от сезона - лятото е тегаво да си с големи гърди. Сигурна съм, че ако искам, мога да изляза на кафе гола до кръста, по къси панталонки цвят каки и джапанки. И да люпя семки. И да обсъждам Стоичков. И ако искам, мога да пия Каменица. Когато се наложи, мога да забия пирон в стена или да лепя плочки. Когато не се налага, не го правя. Ако ми харесва, мога да си облека фрак и папионка и да си залижа косата назад и да се представям като Господин. Мога, стига да ми харесва и да искам. Ако искам, мога да съм Ms, или Mrs или Miss. Мога да си изруся косата, да си начервя устните и да отида в Син Сити, примерно. Мога и да не отида. Мога и (съм го правила) да си обръсна главата, защото една жена, която харесвах, каза, че няма нищо по-секси от това.

Това, което не искам, е да сравнявам кое е по-хубаво и изгодно. Да избирам щепсел или контакт. Както и не искам да меря колко е дълъг щепсела, за да е добър и щастлив щепсел, нито искам да меря колко дълбок е контакта, за да е щастлив и добър. И щепселът, и контактът ги има в този свят и всеки е ок с другия. Не е нужно да са включени винаги, но ги има и, когато си общуват, го правят добре.

Не съм си избирала да съм жена. Не знам дали бих избрала сега да съм мъж, защото не съм била мъж. Сега съм жена и ако мога, като жена, да правя и бъда това, което са мъжете, с две - ДВЕ - разлики, тогава аз съм окей с това. Двете неща, които прави женското тяло (но не задължително и винаги!), а мъжкото не, са да ражда и да кърми. Това го прави тялото, това не го прави човекът жена или мъж. Женското тяло няма да може да направи тези неща (поне засега), ако го нямаше и мъжкото тяло и неговите сперматозоиди. Но аз не съм просто едно женско тяло. Аз съм И моето женско тяло, но аз съм... аз съм като кромид лук - имам много слоеве, не само една луковица. И луковицата ми нямаше да я има, ако не бяха слоевете около нея.

P.S. Аз не съм самотен щепсел-контакт със слоеве в блог-пространството. С такива като Лиска не трябва да се сдушаваме, особено с толкова еднакво мнение, че сме заплаха.