Муша-Буша в пространството: Живот през обектива

Всяка снимка носи запечатан спомен.

Всичко започнало така, в един студен четвъртък през 1979 година.

Брат ми и баща ми се мъчат да ме убедят, че на 6-месечна възраст в морето ще съм у дома.

Тази кукла имаше коса много кратко време. На нея се учех да слагам инжекции по-късно. Бях абсолютен doll slayer.

Вече на две години. Все още не мога да ходя, твърде съм дебела и не мога да се държа на краката си. На морето вече съм у дома си.

Този поглед още го мога.

Една ябълка на ден и лекар не ти трябва! Краката ми все още са Студио Х.

Ръцете са заети с храна, за да не правят бели. Бях много креативна в измислянето на непроследими (уж) бели.

Мая Плисецкая не се прероди в мен, противно на надеждите на възпитателките.

Физиономията ми обяснява защо с първото ми гадже не се задържахме дълго...

Всеки ден цял срок ядях бой през ръцете, за да ме отучат да пиша и с лявата ръка.

4 дипломи от ски-училище. Прекарах три зими на Витоша. (Това е най-ужасната шапка на света, чувствах се като кученце с тази козина на главата!)

От малка принцеса! Вляво до мен Райко, за когото нашите се надяваха някой ден да се омъжа. Романсът продължи до получаване на пионерската връзка.

Най-добрата приятелка, която някой може да има на морето, когато му се дивее и нищо не може да те спре!

Макар че не бяха задължителни вече, обичах да ходя с престилка, защото никой друг в училище не ходеше.

За тази лопата и тези дънки и нещата, които направих заедно с тях, бях наказана две седмици.

Ужасно много я харесвах, тази вдясно с русата коса. Направо откачах.

УЖАСНО МНОГО се радвам, че дойде на морето, мамо! (@*#($#&*%#%&#@#$&$!!!!)

Само месец след тази снимка си отрязах случайно косата (която тук е до кръста), след като паднах от покрива, счупих си крака и направих куп глупости само за един ден.