Искам да можех
да пея, да имах чуден, мелодичен и дълбок глас
искам да можех да карам кола, да въртя ей така волана с една ръка, да дрифтирам по Цариградско и да свършвам само от гледката
искам да можех да направя шпагат
искам да можех да връщам времето назад и да превъртам напред
искам да можех да се разплача и да се наплача за татко, който си отиде преди половин година
да можех да свиря на тарамбуки, или поне на китара
искам да имах големи гърди, шепа и половина цица
искам да имах дълга до кръста коса, която да увивам като шал около шията си
да можех да карам скейтборд
искам да разбирах от електричество и да мога сама да си ръчкам по тоците вкъщи
да имах пълни, сочни, рубинени устни
искам да можех да танцувам като Даниел Клауд Кампус, бившия танцьор на Мадона
искам да можех една вечер да се напия безпаметно и на другата сутрин да не помня какво се е случвало (а беше време... беше, беше, а аз бях твърде дива тогава!)
искам да се влюбя, до полуда, до обезумяване, да не мога да спя от тревожност, да съм вечно възбудена, да ми се свива корема, когато чуя гласът на определен човек, да ставам рано сутрин, за да гледаме изгрева заедно в мълчание, искам да ме погледне и да онемея, да се разлея в топлина и да знам, че това Е, искам да усещам с кожата си как си пасваме като зъбчати колела, като пъзел, искам само да хване ръката ми и да се разтреперам и да ми настръхне кожата, искам да чете в очите ми какво мисля, искам...искам...
искам...искам още сто реда да изпиша!
А дотогава, ще се наслаждавам на похарчените с удиволствие и трудно спестени 229 лева за мой си, собствен, само мой, мой, мой Canon:
No comments:
Post a Comment