Белослава на L Word Party в ID Club Sofia

На вятъра

Имам хронично широкопръстие, казваше една приятелка.

Единственият начин да спестя някой лев е да тегля кредит и да го внеса като спестовен влог. Така всеки месец банката ще ме облага с месечната вноска по кредита, което е все едно да спестявам пари.

Дупе знае 2 и 200. Във време на криза, каквото ще да е сегашното семейно положение, човек се замисля за разходите си. Преди не ми е правело впечатление колко пари отиват ей така, на вятъра. Сега си поглеждам банковата сметка и си викам: "Е къде изтече всичко?"

Понеже съм чревоугодник и глезана, трудно слагам някой разход в графа "На вятъра". Демокрацията удари семейството и юношеството ми много ударно и тогава се зарекох никога да не се ограничавам и да не ми се налага да живея в мизерия и нямане. Затова слагам само два ежедневни разхода като пари, хвърлени на вятъра или, айде, не чак толкова драматично, но пари, които можех да спестя: такси и цигари. Патосът дойде, като сметнах на година колко пари прави това общо: за таксиметровите ми превози ежедневно давам около 4 400 лева годишно, за цигарите, които вече отказах - около 1900 лева годишно, и за наем на апартамента ни, с разните там ремонтчета и подобрявания и прочие - около 8000 лева годишно.

Моят годишен баланс на вятъра е 14 300 лева, ей тъй.

Ебаси.

Новогодишните обещание за 2010 се актуализират на:

1) ще откажа цигарите (-1900 лева годишно);

2) ще пътувам с градския транспорт или колело, или пеш (-3600 приблизително);

3) ще си купя къща/апартамент на изплащане (баланса си е същия, но ще си е мое).

Отказах (Updated)

Преди една седмица, в 15:30, пуших последна цигара.

Иска ми се сега да изпадна в лирически опиум и да разкажа въодушевена как се е променил живота ми, как тонусът ми се е повдигнал до небесата, сетивата ми са се изострили като на вампир, кожата ми как е светнала и е станала полупрозрачна бяла коприна и прочие глупости, но всъщност мога да споделя само, че нощем кашлям, докато ми се завие свят. Друг непосредствен резултат са спестените 5 лева дневно и едно по-малко неща за носене в джоба. Не че не ми се пуши, особено на маса и по навик. Просто гледам назад колко време мина без цигара и как след още няколко дни може би няма да ми се пуши въобще.

Залогът да не пропуша беше, ако издържа една седмица (т.е. до петъка тази седмица) без да пуша, да си дръпвам тайно или друго, да мина и на индивидуални тренировки.

Ако наруша уговорката, трябва АЗ да се занимавам всеки ден в залата с едно много глуповато същество в продължение на един месец. Не знаете за какво става дума, сериозно. Едва се удържам да не я удрям на всеки пет минути.

So... Една седмица по-късно резултатът е:

Започвам и индивидуални тренировки.

Престъпление без наказание

Сексуалното посегателство не просто е грях. Това е престъпление.

Църквата в миналото не е гледала на педофилията като на престъпление с жертва, а като грях, който застрашава душата на извършителя: заедно с алкохолизма или присвояването на църковни пари. Свещеник, който „е съгрешил”, заслужава мъмрене (евентуално), четене на няколко молитви и чисто начало. Всъщност, за свещеника, блудствал с малолетно момче, наказание няма, защото за Църквата това не е престъпление. Ужасната нанесена вреда на жертвите или се подценява, или изобщо е игнорирана.

Католическата Църква се тресе с такова постоянство и рутина от секс скандали един след друг, че в дневната програма на Ватикана вече е заложена като редовна точка защитата на Папа Бенедикт XVI. Деца в няколко католически училища в Германия са били систематично насилвани. Педофилите, виновни за случилото се, са прехвърлени на други постове, вместо да бъдат уволнени и преследвани от закона. Наяве излизат и сексуални посегателства над деца в Австрия и Холандия. В Ирландия Кардинал Шон Брейди е признал, че е бил свидетел, когато през 1975 година две момчета са били принудени да се положат клетва да мълчат за блудството, на което са били подлагани от Отец Брендан Смит. Църквата е освободила Смит, но никой, в това число и свидетелят на събитията Кардинал Брейди, не е потърсил полицията за извършените престъпления. Това е дало свободата на Отец Смит да продължи да блудства с момчета още цели две десетилетия.

Въпреки всичко това, Църквата продължава да отрича да има проблем. Епископ Джоунс, глава на Ирландския епископален комитет по семейните въпроси, се оплакал, че Църквата е набедена за основно местопрестъпление на педофилията, докато по-голямата част от подобни актове се извършвали вкъщи или в други организации. Защо е това внимание върху Църквата сега, след като тя съществува от векове, пита той. Вероятно заради последното изречение на горния абзац, бих казала аз.

"Фотографията „Изнасилване“ в изложбата на Елизабет Олсън Уолин. Двама мъже с нацистки нашивки изнасилват една жена, заобиколени от католическите свещеници, които гледат безучастно."

Прав е, че само Църквата отнася подобно внимание, докато и в други институции (например домовете за сираци или деца с увреждания) се дава подслон на също толкова грозни и срамни актове. Но Кардиналът пропуска основната идея. Църквата не може (да иска) да бъде съдник на морала в светска държава. Ако проповядваш абсолютните морални ценности, ще бъдеш държан отговорен за спазването на собствените ти духовни стандарти. Следователно, неспособността на ръководството на Църквата да се справи с този нарастващ проблем е озадачаваща и неразбираема. От една страна е Библията и моралът, който крещи от страниците й. От друга, Църквата има изключително строги правила за закрила на детето – толкова стриктни, че на практика понякога спомагат да се злоупотребява с децата. Това, което е скандалното, е че не става дума за нови скандали – става дума за шаблон в поведението и историята на Църквата. Тази предистория на Църквата трови сегашните й усилия да се „излекува” от хроничната си педофилия.

Другата илюзия, която все още битува в някои църковни кръгове, е че има връзка между педофилия и хомосексуалност, макар че сексуалната възбуда и желание за сексуален акт с дете е заболяване, а второто е емоционално и физическо привличане към възрастен индивид от същия пол. Сексуалните отношения между свещеник и тинейджър се смятат за грешни, като се гледа по същия начин и на връзка между двама свещеника. В първия случай обаче Църквата не вижда зверската злоупотреба с доверие и позиция.

Както при много други скандали, заглавието прикрива изначалния грях. Най-напред трябва да бъдат измити греховните тайни на миналото. Епископите трябва да признаят участието си и вината си в тези актове. Странно е организация, основаваща се на безусловната вяра и покаянието, да бяга толкова далече и от двете.

Съмнявам се, че по някакъв начин свещеници (равини, имами...) са по-добри или по-лоши, отколкото някой друг, когато става дума за самите престъпления – и те са хора като всички (нас). Проблемът идва от последващите действия - кардинал Шон Брейди например е признал, че не само не е потърсил полицията, но е принудил децата да пазят в тайна извършеното срещу тях престъпление.

Всъщност, каквито и евфемизми да използваме – злоупотреба с деца, блудство, посегателство... става дума за варварско, насилствено и отвратително изнасилване на дете. Тези деца (и лица под 18-годишна възраст) са били поставени под грижите и контрола на въпросните наместници на Господ, които твърдят, че са по-добрите хора, които обещават да ги учат и които след това изпълняват това обещание в най-лошия му вид. Как да вярвам, че който и да е от тези свещеници, епископи, кардинали, каквито-и-да-са-там, са с една идея дори по-високо в морално превъзходство над останалите хора? Слава богу, такъв пример не желая да следвам!

От една страна проблемът на Църквата със секса съществува от незапомнени времена. Всеки подобен инцидент, когато се случи, се третира по света/медиите като миниатюрен апокалипсис.

От друга, обаче, става дума за жестокости срещу деца в продължение на десетилетия. Насилниците са премествани в друго паство, където могат да продължават да блудстват с други деца, безнаказано. Също така, реакцията на Ватикана, която оневинява извършителя, който е „съгрешил”, без да отдава значимото за вредата над детето жертва на този свещеник. Все повече от педофилските или секс скандали в Католическата Църква включват имена на високопоставеи църковни служители. Това е твърде близо до името на Папата, да не говорим за неговата протекция.

Семейни ценности

Внимание, семейна двойка! Или нов прочит на песента "Два са бора ред поредом расли".

Това да живееш с някого започва  да се превръща в някакво извратено и търговско душепогубване. Една жена, която има мъж и две деца ще участва в "Big Brother Family". Тя е любовница на трима свои съседи. Мъжът й, двете деца и тримата съседи ще са пред или в телевизора заедно с героинята на живота си. "Ще има специална стая за секс, ще има и бонуси", казва Нико Тупарев. Бонусът сигурно е че на децата там няма да има нужда да им се обясняват глупости за птички и пчелички, защото ще гледат лайф как мама§татко (или в друга формация) влизат и излизат от даркрума. Предаването търси смисъла на брака, добавя Тупарев. Аз търся някакъв смисъл в цялата работа, както и търся да видя СЕМ и ДАЗД.

Отказах да гледам началото, нямам намерение да гледам и вбъдеще подобна аудио-визуална повръщня.

Значи, няма да е трудно да обясним на синчето ни (не на нашето кокретно, на вашето по-точно) защо Георги и Петър не може да се държат за ръка, защото са ... думичката с "х". Защото някой (като Тупарев и една национална телевизия) ще обясни далеч по-щекотливи теми от хомосексуалността на Жоро и Пешо. След като успее да обясни на синчето/щерка си защо родителите му/й си бъркат по дупките (както се изрази съпругата на Андрей Слабаков, Ернестина Шинова) по телевизора и ако успее да накара другите деца в квартала и съучениците му/й да не се подиграват и да не разказват с подробности видяното, аз обещавам да си мълча по темата. Също така, искам да видя как някой обяснява на едно дете защо по телевизора казват, че майка му е любовница на трима съседи.

Искам и някой на мен да ми обясни защо набутват деца между шамарите в тази Къща? Следват три месеца спорове между хора, които смятат секса за разменна монета, е ли пък публичният и ако може и в тройка, Софийското гражданство за елитарна класа и ценз, някакъв, който бил нацист, будист, рокер и жена му била "качествена" и прочие... За тези ... семейства да имаш дете и семейство е като да го нямаш. Или ще пречат, или ще са бонусно забавление, когато родителите им писнат на аудиторията. Вбесявам се откровено колко е лесно да си (хетеросексуален) безотговорен прошляк в този случай. Ако гледането на подобни предавания и епизоди с точка 18 се случва с препоръчителен родителски контрол, тогава децата ВЪТРЕ в Къщата под чий контрол са?

Идвам с мир

казали (wannabe) скинарчетата, преди да скочат с юмруци

Те са скинари, колкото аз - растафарианка. Или още по-малко. Скочили на бой на шепа народ, събрали се срещу Пазарджишката Наредба на протест в събота.

Днес.бг и Красимира Гешева къртят просто с отразяване на събитието. "Противно на очаквнията, пред сградата на общината се събраха много малко гейове, лесбийки и хомосексуалистии." (хомосексуалистиИ?...). Към тези „гейове, лесбийки и хомосексуалистии“ може да се добави „и други“, за да не се обиди някой, че е пропуснат. "Единият от задържаните е ударил полицай с яйце и след това е посегнал да го удари с ръка." На един от полицаите му е счупен пръст при удар. Но това не е толкова сериозно, колкото "опит за посягане с ръка".

Това в събота се случва под прозорците на Пазарджишката Община. ПОД и ПРЕД местната власт. Вероятно полицаите в София са някаква тежко-артилерийска-имперска-ударна сила, която не се плаши и е супер подготвена за всякакви сблъсъци. Вероятно има и за какво - когато сме готвили прайдовете с полицията, сме работили заедно и винаги съм била доволна и съм имала доверие на полицията в София. Още преди години бях впечатлена какви сценарии се замислят, к'ви тактики, к'ви пет лева.

Полицията в Пазарджик трябва да дойде да стажува малко в София, на един-два мача Левски-ЦСКА. Или са супер неподготвени и наивни да изпратят 20 полицаи на тълпа от 80-100 души (без значение от коя страна и зад чия позиция), или ... друго. С привичната за България параноя допускам и "друго" - подобен сблъсък на "уж" мнозинството, съставено от *$)*$!!$@№$@У$)!№@У*§!*@№), които нападат полицаи и шепа гейове "легитимира" популистки въпросната наредба.

Изобщо няма значение и никога не е имало значение колко хора протестират. Не знам защо в България толкова се залага винаги на количеството. Вероятно сме се отказали от качеството на гражданския глас отдавна. Количествено, в България има повече идиоти и агресивни, но пък необразовани и комплексирани (на принципа "може да си грозен, ама за сметка на това си тъп") млади хора с неизраходвана негативна енергия, които биват вербувани за и в полза на някакви нихилистични идеологии. Вместо това, винаги се брои колко човека от отсрещната страна са дошли. В държава, в която да имаш полицейско досие се счита за патриотичен дълг и родова чест, е трудно да си нормален. Във всяка лудница ако си по-малко изкукал изглеждаш малцинство.

В Пазарджишкия случай "ЛГБТ Действие" са си платили сметката грубо за наивността и идеализма, както и , за жалост, неоправданата безусловна вяра в държавната система за сигурност. Марко са го ударили с кроше по главата. Крошето е близък и много силен удар. На двама полицаи са им счупени пръстите. Някакви други двама души също са пострадали. На снимката в Дарик виждам обичайните физиономии от еБеНиСе, които отново, по традиция, протестират "мирно", къде с бухалка, къде с юмруци, къде с крясъци.

В моите очи нещата изглеждат зле. Шепа хора изразяват мнението си за (погрешна и според мен) наредба в Пазарджик. В пресата други хора открито предупреждават, че ще се стигне до сблъсъци. Шефа на местната полиция решава да прати 20 полицаи на тълпа от 80-100 души, СЛЕД червената лампичка за сблъсъци. От цялата сурия народ там, само нашите 6 гейчета имат разрешение от Общината да са там. Действието се развива баш на пъпа на властта и реда в града - Общината. Тези и без това 20 полицаи нещо се заплесват и 8 комплексирани, но агресивни кежъули чупят пръстите на техни колеги и удрят някои от другата страна на протеста. После кежъулите са доволни, че имат досие и (уж ще) са задържани в ареста. Повечето журналисти пишат, все едно люпят семки на седянка с кака Сийка и леля Пена и плетат чорапи.

Нацистите са сбъркани казва:
22.03.2010 в 7:56 | ОтговорАбе нямам нищо против нацистите и фашистите, стига да си стоят вкъщи и да не ми налагат крайно-дясната си политическа ориентация! Да бъдат каквито си искат, но да не излизат по улиците и да парадират, че мастурбират на портрети на Хитлер и че са жалки расисти и хомофоби със задръстено от догми и фетиш към тоталитаризъм и авторитаризъм мислене. Пак казвам, да си гледат фетишите у дома, да пишат колкото искат пъти „зиг хайл“ по интернет форумите, но да не парадират с това по улиците. Имат късмет, че обществото ни е толкова толерантно и гражданите не се обединяват да им сритат лайняните фашистки тикви, всеки път като излезат на улиците със знамена със свастики и проявяват безумна агресия срещу невинни граждани.

Отказах

цигарите

Кога навърших 30 реших да остана още една година на 29, кога почнах да взимам житейски повратни решения...

В петък следобяд си разделихме с жена ми последната останала цигара в кутията Kent. После просто ми хрумна да ги откажа. Оттогава не съм пушила. Не си дръпвам от чужди цигари, не се спотайвам тайничко да пуша, не бягам префърцунено от пушачите наоколо. А около мен всички пушат и всички ми издишат в лицето. Не мога да кажа, че не ми коства воля да не пуша.

Минимум кутия на ден. 4.80 лв. Цигара преди/по време/след закуска. Цигара преди бокс. След бокс. След секс. По време на чистене. С чаша уиски с лед. Докато чакам таксито. По време на филм. Цигарка след цигарка.

Само че вече е въпрос на инат - минали са два пълни дни без цигара и ще ме е яд, ако се откажа и хвърля на вятъра изминалото време. После, като въздъхна колко ми се пуши, треньорката ми по бокс ми подава пълната кутия и казва: "Пуши, бе, пуши, щом искаш. Запали си, щом си слабохарактерна." На стрелеца да му кажеш, че е слабохарактерен, е да заложиш на сигурно, че няма да палне цигарка повече. Сключихме и пакт, в който, ако до събота (или поне петък вечерта, т.е. една седмица) не запаля и не пуша, минавам и на индивидуални тренировки.

Ако намаля захарта в кафето, уискито в чашата и женичките наоколо, официално съм минала в асцендентална възраст и разрешавам да бъда наричана "лельо".

Няма проблем (стига да е тройка и без гейове)

Много сме освободени. Приемаме тройките и груповия секс с една весела усмивка, заучена още от детската градина, когато чуехме думата "пишка". Преди няколко дни пък ме нарекоха "тесногръда", защото заявих, че ми се струва лицемерно да се жениш, след като още в началото ще изневеряваш. Да, с всичко това няма проблем. В същото време да си гей все още е мръсно занимание. По-мръсно от изневярата, по-скандално от оргия. Те са "различни", а аз като чуя тази дума и настръхвам, все едно съм в компания на кадри на НАТФИЗ.


И така, ето една сесия на фотографа Джеф Шенг, посветена на хомосексуалните в американската армия. Лицата им не се виждат, закрити са сякаш случайно или просто изрязани от кадъра. Името й е “Don’t Ask, Don’t Tell” и на мен лично ми помага да ме залее вълна от недоволство. Как може. Какво толкова?

via Glowfish Inside.

Pazardzhik, here we come!

via Заедно за свободен Пазарджик

Приятели, на 20 март, събота, ще посетим Пазарджик, за да покажем на жителите му, че не ни е страх от заплахи – независимо дали идват от обикновени хулигани, или от Общинския съвет!С пълно доверие в професионализма на пазарджишката полиция, ще проведем мирна протестна демонстрация в 14:00 на площад „Константин Величков“, където се намира и сградата на Общината. Подготвили сме интересна и оригинална акция, чрез която ще се опитаме да запознаем пазарджиклии с техните основни граждански и човешки права. Едва ли е нужно да казвам, че всички сте поканени да се включите!

Желаещите да дойдат, нека изпратят писмо на info (@) lgbt-deystvie.org.

Усещам как Пазарджик може да се превърне в (засега) бледа родна метафора за Стоунуол '69. Без бунтовете и сблъсъци, разбира се.

Просто вече не става дума за Пазарджишката Наредба и нейния чл. 14, който забранява "публичното демонстриране и изразяване на сексуална и други ориентации". Продължавам да съм дълбоко убедена, че не (само) хомосексуалните би трябвало да са на този площад. Те са малцинство така или иначе, независимо какво пише по стените в училищните тоалетни. Хетеросексуалните ученички с къси полички, с гадже под ръка (или в уста), миньорът, който се прибира в работното си облекло по улиците на града, бременните жени, които (обикновено) са правили секс с мъж, венчалната халка на безименния пръст, рекламите на водка, ракия, мастичка и какво ли още не, 99% от телевизионните предавания и реклами... Те трябва да са по-притеснени. Аз имам да мисля само една сексуална ориентация, като основен кахър.

Освен сексуално ориентирана, аз си имам и професия, и виждания за религията и вярата, имам политическа ориентация и позиция, харесвам определен тип облекло и външен вид за себе си и смятам, че въпросната наредба ще е страховит лов на вещици, ако не бъде отменена. Не само за мен и "моите ориентации" по-горе, както ме слага в скоби въпросния член.

Търси и ще намериш

Да ми четат блога, колко да ми го четат... По-интересното е не кой го чете и защо, а как го намират. Или в частност - какво намират.

По дефолт, секс-игрите и Масларова/Ъмбридж държат първенството, но надпреварата е жестока - нови атлети в пистите на Google заплашват да им отнемат купата. Изреждам на случаен признак цитати как някои хора (всеки пример е повече от един! Накъде отива този свят?!) са стигнали до тук. За да не са безплодни търсенията на следващите, давам предложения.

колко месеца може да роди една жена - Колко месеца ви трябват?  За всеки допълнителен роден месец 6% олихвяване.

kak da si uvelicha penisa - Намали си топките. Примерно.

пешка кючек - Сакъз. Играй кон имамбаялдъ.

ще се излекуваме от психиатрично разстройство - Ми...успех!

колко струва премахване на ръка - Ауч. Зависи с коя ще плащаш.

снимки на жени терористи - Наистина се надявам да не са намерили на блога ми това.

тошко е педал - А на Жорко мозъка му болен.

mushabusha.wordpress.com - Е немаше нужда в Гугъл. В празното поленце по-горе.

лекарства за канибализъм при кокошки - Не разбрах. Лек за кокошки, които вече СА канибали или трябва ДА СТАНАТ канибали?

девствен човек с детенце - Това го знам. Без жокер. Дева Мария?

секс в тоалетните на мола - Айде!

как да скъся паметта на снимка - Снимай спящи хора. От сън спомени няма.

отворени бази на муш - Муш си пази гарда и няма отворени бази, нито безмитни зони.

ебахме се с татко - Сигурно този, който е намерил блога ми  с това (ужас!), е осъзнал, че трябва да стигне до точка 4. ще се излекуваме от психиатрично разстройство.

бебето на бела и едуарт - Ех, нетърпеливи туайхард фенки. Бела ще зачева чак в четвъртата книга.

Убийството като анекдот

Ето онагледен пример за 1) журналистическо скодоумие при поднасяне на новина; 2) невежество на властимащ и 3) как една човешка трагедия се превръща в анекдот.

По същество, новината:

Криминалисти на СДВР разкриха автора на убийство, извършено по особено жесток начин. Разследването е проведено под ръководството на прокурор Роман Василев, съобщиха от пресцентъра на МВР.

На 6 март в жилище в кв. "Гео Милев" полицаи от Първо РУ МВР откриха мъртвото тяло на 41-годишен мъж. По-късно беше констатирано, че мъжът е починал от нанесени множество прободни рани и кръвозагуба.

По думите на съседи, през нощта на 5 срещу 6 март в дома на убития е имало шумен скандал.

Попада на моя блог, защото е озаглавена "Хомодрама в основата на убийството от "Гео Милев" и защото текстът продължава с "В хода на разследването криминалистите научили подробности за живота на жертвата, в резултат на които извели една от версиите, че престъплението е извършено на хомосексуална основа....основният мотив за убийството се гради на базата на сексуалната ориентация на двамата мъже. Те са се запознали буквално часове преди инцидента в интернет."

Изключвам Наказателния кодекс да е претърпял изненадващи промени в последните дни и да включва "сексуална ориентация" като основа или мотив за престъпление. На принципна основа, би трябвало да я има, както в Глава трета на НК, Престъпления против правата на гражданите, са включени като основание или мотив расата, етноса, националността, вероизповданието и политическите убеждения на гражданите. Ако някой е убит или срещу някого е посегнато, заради някакъв негов признак, бил той сексуалната му ориентация, пол, увреждане, цвят на кожата, вяра или религия, и прочие, то това е престъпление от омраза. Законодателдството на много държави в и извън ЕС наказва престъпленията от омраза, без да ограничава признаците, като ги изрежда. В повечето случаи този фактор се счита за утежняващо вината обстоятелство. Ако в България един мъж е нападнат заради (предполагаемата му) хомосексуалност, това се счита за хулиганство и нападение, но именно причината за посегателството не се взема предвид, защото няма законово основание за това.

Преди години имаше един депутат, Козовски, който беше дори по-голям идиот от Боян Расате (не като депутат, опазил ни Бог!), ако това изобщо е възможно. На 20 Юни 2002 по време на дебат за декриминализиране на хомосексуални действия на публични места, д-р Козовски (тогава член на НДСВ) с библия в ръка нарече хомосексуалността "извращение". Две години по-късно, „избраникът на народа” Иван Козовски продължи да пропагандира личните си възгледи и убеждения от позицията си на народен представител. Тогава дойде и "култовата" му реплика, че "ако има тази власт, ще хване един гей, ще го намаже с катран и ще го разхожда на магаре в центъра на града".  Очевидно Козовски беше пълен провал като народен представител и тук не говоря само за хомофобските му изцепления, а за това как злоупотребява с изборния глас и забравя, че не е в голямата бяла сграда да защитава собствените си интереси. Подобна изцепка направи и холандският министър-председател на посещение в Малайзия (ако не ме лъже паметта), когато на коментар за еднополовите бракове в държавата, отговорил: "А, мен не ме гледайте, аз не съм го гласувал това." Вие какво там, за частна аудиенция ли ви избираме?

В случая с Козовски за мен лично изненадващото беше, че въпросният господин е доктор, медицинско лице, което е учило и се е просвещавало да разпознава болежките на хората според определени и унифицирани категории и да ги лекува. Ако един такъв дипломиран доктор говори за хомосексуалността по този начин, по-добре и аз да се лекувам вкъщи с билки от поляната и да коля агънце на пълнолуние за боговете. Поне във втория случай няма да стане по-зле.

Сега отново човек на властимаща позиция прави подобно изказване. Горното, че сексуалната ориентация на двамата е бил основния мотив за престъплението, са думи на Вальо Йорданов, шефа на СДВР. След думите му следва бурен смях в залата. Не зная кое ги е разсмяло. Това, че един човешки живот е приключил, или че друг ще мине зад решетките, дали е това, че жертвата се е борила за живота си до последно, или пък се радват на друго. Аз не виждам нищо смешно.

По никакъв начин сексуалната ориентация на жертвата и на извършителя не може да се счита за мотив, или в случая, за определящ фактор за престъплението. Всъщност, извън таблоидната скандалност на новината за една човешка трагедия, сексуалната ориентация на двамата не би следвало изобщо да е обсъждана нито от МВР, нито от медиите. Ако ставаше дума за мъж и жена, които стигат до подобна трагедия, тогава по същия начин ли ще представят престъплението - мъж уби жена, защото са от различен пол?! А те как са сигурни за сексуалната ориентация на жертвата и извършителя? Ами ако единият от тях е бисексуален? А ако е хетеросексуален и просто е правел секс с мъже?

В случая има още една страна. Докато медиите и МВР раздухват убийството и го оцветяват в жълто-скандални краски на "гей-престъпление", две семейства са разбити от скръб - това на жертвата и това на убиеца. От чисто човешка гледна точка би трябвало да бъдат оставени на мира и към жертвата да се прояви уважение към кончината му. Вместо това, един негов признак привлича като магнит хорското внимание и вече въпросното убийство се превръща в анекдот.

Протест(и)

Докато родната ни и най-стара ЛГБТ организация бавно крета към кончината си, през изминалата година хората, били някога там, и нови, са пример как непрекъснато, всеки ден, трябва да правиш нещо, за да се промени светът към по-добро.

Вече сигурно сте чували за абсурдната Наредба на Общинския съвет на Пазарджик,  чиито чл.14 забранява публичната демонстрация на "сексуална и друга ориентации". Текстът в кавички е абсолютен оксиморон на общинската мисъл и лично аз се радвам, че не ми се налага да общувам с такива апогеи на мозъчната дейност. Спорът с радиото никога не ми е бил интересен.

Днес явно, освен ЛГБТ действие, организатори на протеста пред Комисия за защита от дискриминация по повод въпросната наредба, и други...хм..активисти са се вдигнали да изразят недоволство.

Някакъв сайт "ТОП НОВИНИ" пише:

Днес в 10 часа започна протеста на гей обществото. Пред НДК се развяха знамената на РЗС и националният ни флаг. Хомосексуалистите мирно протестираха срещу чл. 14 от Наредбата за обществения ред на Община Пазарджик. Желанието на организацията е оставката на общинския съветник от Пазарджик Благо Петров. Комисията по защита от дискриминацията ще заседава по казуса. Денят, мястото и часът на протеста съвпаднаха с митинга, който РЗС орагнизира днес.
Искра Дайнова

(Полицаите пак скучаят и пият чай. Естествено, че хомосексуалИСТИТЕ протестират мирно. Засега.)

Всъщност, истинският протест беше в 12:30 пред сградата на Комисия за защита от дискриминация.

Краставите магарета се надушват и където има едни лумпени, другите ги влече като конски мухи лайно. Дарик пише:

Контрапротест на действията на гей организация ще организират в Пазарджик представители на Български национален съюз. В специална декларация те се обявяват против искането на организацията "Лесбийки, гейове, би- и транссексуални действия" за отмяна на чл.14 от Наредбата за обществения ред, който според тях, ограничава правата и свободите на хората с различна сексуална ориентация.

В документа се казва, че всички проведени до този момент анкети сред населението на Пазарджик, показват, че хората в града одобряват наредбата в този й вид. Български национален съюз призовава кмета на града Тодор Попов и всички отговорни институции да забранят провеждането на протеста на гей организацията, който се очаква да бъде на 20 март. Ако протестът се състои, от БНС са категорични, че ще се противопоставят на проявата с всички законови средства.

Наредбата е абсурдна. Не просто е противозаконна, но е елементарно глуповата и нечовешка. Не става дума само за "сексуална"-та ориентация, която е забранена публично, е ли пък "друга"-та ориентация. Става дума за някакъв племенен шамански съвет, който получава заплатите си от близо 130 000 души, за да мисли как да направи живота им подреден, регулиран и всеки да си знае мястото, да си има място и да е свободен да бъде на това място. Става дума за полуидиоти, които сами не могат да защитят позицията си защо така е формулирана въпросната наредба и на кого накривяват шапката. И в крайна сметка, става дума за глупостта на българския народ, който се връзва да чете в едно изречение "европеизирането", "демокрация", "свобода", "забрана" и "право да нарушаваш правата на другите". И на последно място, става дума за моите данъци, отново, които пак ще отидат да се плащат заплати на съдийски състави, защото някакъв примат, който иска да забранява публичната демонстрация на сексуалната ориентация, се представя като "женен, баща на двама синове" и смята да върне един български град в интелектуалната и идеологическа зора на 40-те години на миналия век.

Къде са жените?

Миналата година март е бил натоварен месец, като си гледам архивите. На Масларова "клетите създания", следваните от Дончев с "Нямах предвид гейовете" във вечния дебат за еднополовите бракове и децата на еднополовите двойки, после "Темата на Нова" с "Всичко за майка ми", и семейният натюрморт с "Пък аз на 8 март".

След като вдигнах олелия до небето на 8ми март тази година отново ще набутат жената обратно в кухнята, след десетилетия борба за независимост, за свободата на жената от кухненските окови на същество, родено да готви и ражда,  и организаторите от Ресурсен център за жени "Билитис" промениха формата, така че да може и по друг начин да се изявят участниците, се оказа, че аз и жена ми ... готвихме. АЗ?! Готвих. Торта. Направихме торта от три блата с шоколад и мус и плодове във формата на женския символ. Деси е много добра в кухнята, аз съм добра в управлението на хора и ресурси и затова се извинявам на конкурентите, които неволно се оказаха в позиция на бъркане на моя мус или рязане на бананите за тортата, или подаване на разни неща и прочие. Извинявам се и за пръските шоколад по дрехите на зяпачите. Миксерите днес не са като миксерите едно време. Един вид, може да се каже, че нашата торта е била колективен успех, защото в направата й участваше и конкуренцията. Наслада за вкуса и очите, нашата торта сподели първото място с тази на две други момичета.

За да ми е "пълноценен" осмомартенския феминизъм, не само ме накараха  да готвя, но и ме завлякоха в ... Биад. Аз, с тениската и боксьорските гащи под дънките от тренировката, в Биад. Боже. 1994 година ще да е било. На екзистенциалния въпрос "Къде са женичките?" Биад даде snap-shot отговор още от входа. Женички, гимнастички, по цвички, с гърдички, мутреси, принцеси, баронеси и други там -еси, -еси. И повечето от Люлин, както стана ясно после.

Та честит празник на всички, които го празнуват, протестират срещу него, радват му се, мразят го или го подминават.

Конституционото определение на брака като съюз между един мъж и една жена не оправдава дискриминацията срещу еднополовите партньори

от ILGA-Europe

На 2 март 2010 г. Европейският съд по правата на човека постанови единодушно, че Полша е упражнила дискриминация срещу гей мъж възоснова на хомосексуалната му ориентация, като е отказала правото му да получи приходи от жилището, в което той е живял с починалия си партньор.

Г-н Пьотр Козак е живял със своя партньор от мъжки пол Т. Б., в периода от 1989 до 1998 г., когато Т. Б. е починал. Договорът за ползване на имота е на името на Т. Б. и след смъртта му г-н Козак е заявил желание да поднови договора за жилището. Заявлението му е било отхвърлено. Макар че полското законодателство признава някои права на съжителстващи партньори, полските власти и съдилища многократно отхвърлят идеята, че тези закони се прилагат и към партньори от еднакъв пол в интимна връзка.

По време на съдебния процес в Полша, полските власти и съдилища обосновават отказа да признаят г-н Козак като обитател, позовавайки се на член 18 от Конституцията на Полша, която определя брака като "съюз между мъж и жена". Те настояват, че единствената форма на съжителство, призната от закона, е само съюзът между един мъж и една жена. (бел. подобно на Конституцията на Република България)

Европейският съд по правата на човека е оспорил това решение и единодушно е постановил, че Полша е нарушила член 14 (за забрана на дискриминация) и член 8 (правото на зачитане на личния и семейния живот), като е отказала да признае съжителството на двама партньори от еднакъв пол. Съдът посочва, че "де факто семейно съжителство" в Полша трябва да се разбира и като съвкупност от отношения между лица от един и същи пол. Докато закрилата на семейството разглежда съюза на един мъж и една жена, както е предвидено в член 18 от Конституцията на Република Полша, Съдът казва, че държавата трябва да намери баланс между защита на съюзите, гарантирани по Конституция и закрила на всички семейства и правата им, съгласно Конвенцията за защита на сексуалните малцинства. Съдът посочва, че държавата трябва да вземе предвид и развитието на обществото, включително факта, че има повече от един вид съвместен или личен живот.

Решението на съда по случая на Козак срещу Полша е достъпно на адрес: http://cmiskp.echr.coe.int/tkp197/view.asp?item=12&portal=hbkm&action=html&highlight=&sessionid=47937399&skin=hudoc-en

През 2003 г. Европейският съд по правата на човека се произнесе по подобен случай (Карнер срещу Австрия), когато Австрия бе обвинена в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека, защото не призна еднополовите партньори в прилагане на наемното право, докато признава същите права на неженени партньори от различен пол.

Женски спорт

бой, рани и излекуване

Случайно забелязвам капка засъхнала кръв по стената до ринга. Тениската и бельото ми са напълно мокри. Ръцете ми пулсират. Сърцето ми помпа гореща кръв. Цялото ми лице е червено. Дишам учестено и се гледам в огледалото, и броя - ляв прав, стъпка, ляв прав, стъпка, ляв прав, стъпка... Ядосвам се, че не ми стига въздухът, че собственото ми тяло ме предава, когато искам да продължавам с часове още. Лявата ми ключица боли тъпо и отмаляло. Радвам се, че днес координацията на краката ми е по-добра от вчера. Продължавам да броя. Не мисля за нищо друго, освен движенията си сега. Чувам как треньорката крещи зад мен на другите да се бият. Нямам въздух вече, болят ме раменете, но не искам да спирам. Знам, че мога още. Не съм лигла. В този момент не помня защо исках да тренирам бокс, но в момента няма и значение. Спирам и гледам като опиянена как се бият в ринга, опитвам се да запаметя всяко движение на краката, начина, по който се движат ръцете им, как приклякват, как в погледа им личи какво ще направят, как се движат в синхрон, как се пазят от противника.

Треньорката ми каза, че има два типа боксьори: такива, които искат да ходят на състезания, да спортуват, да тренират бокс и такива, които искат да се бият.

Боксът е въпрос на бой, рани и излекуване, начало и край, не само физически, но и психически, психологически, духовно. Той е въпрос на талант и сърце и потребността и от двете. Боксът е да вярваш в себе си и другите. Да поемаш рискове и да се осмеляваш да предприемаш стъпки. Боксът е за правото на втори шанс. Боксът е усещане.

За да повярваш и да почувстваш бокса, да се смееш от радост и да си щастлив, докато обикаляш на пръсти със свити колене около противника си, трябва да разбереш какво е боксът. Боксът не е уличен бой, не разчита на естествените ти инстинкти и на животинската ти същност. Желанието да удариш опонента си винаги е овладявано от основното правило да се защитиш преди всичко. Боксът е парадокс. За да накараш противника да пристъпи по-близо към теб, трябва да се отдалечиш. За да избегнеш атаката, трябва да се засилиш към нея. В "Момиче за милион долара" Морган Фрийман обяснява механизма на нокаута - няма значение колко е голямо сърцето на боксьора, защото когато го ударят силно в лицето и главата му се завърти, той ще падне. И ще остане долу, докато разумът в главата му проговори отново. Цялото ти тяло, нервната ти система е алармирана и подготвена да те защитава, по същия начин, както тялото на противника.

Доскоро вярвах, че боксът е силов спорт, агресивен катализатор на мъжка пот, кръв, животински рев, ускорен пулс и бързи движения. В Банско спрях да вярвам в това. Или по-скоро махнах "мъжка" от убеждението си. Момичета с дълги коси, с пълни розови устни, снежно бели хубави кожи, красиви нокти, нежни момичета, женствени момичета, които слагат ръкавиците и се бият жестоко. Врабецът, 43 килограмова боксьорка, нисичка и слабичка, крехка на пръв поглед, чупи носа на 70 килограмов мъж по време на състезание.

В бокса има повече секс, отколкото в който и да е друг спорт, освен в кик бокса. Начинът, по който се движи цялото ти тяло, по който следиш с поглед противника, по който пазиш тялото си, по който следваш ритъма на боя, всичко това прави жената още по-чувствена, по-силна, по-независима и по-желана.

Боксът е за всеки. За момичетата с дългите руси коси, грим и пълни розови устни, мъже с големи бицепси, буч лесбийки, които познавам оттук и оттам, малко и много едри жени и мъже... В залата няма значение колко тежиш, с какъв семеен статус си, какво работиш и дали имаш приятели. Всеки си има своята съдба в залата, но чуваш само ритмично вдишване и издишване на много дробове, плясъкът от ударът по лапите, глухото бумкане по чувала, гласът на треньора и подвикванията на двамата играчи в ринга. Треньорката крещеше на двете момичета в ринга, че болка по време на играта няма. Болката ще дойде после.

Пет дни с боксьорския екип на клуб Бастет, един следобяд с "Момиче за милион долара", внимателно критично оглеждане на голото ми тяло в огледалото и спортните обувки са вече в сака. Обещах да публикувам на блога си първата бойна рана. Още не ми дават да се бия, но още след втората тренировка видях първата кръв, макар и не от бойна рана. Палците на краката ми са толкова  подбити и разранени, защото спирам, само когато треньорката ми каже да почина, че след първата тренировка не обърнах сериозно внимание. След втората се почувствах удовлетворена, когато видях кръвта по чорапите и раните по палците. Аз не съм лигла. Сложих лепенки и днес отивам пак в залата. (Двете снимки са неприятни, но и всъщност показват, че това не е кой знае каква рана. По време на тренировката не усещам нищо. Заболя ме зверски, когато влязох под душа и раните се намокриха.)

Вече не съм сигурна защо започнах, кое надделя и ме накара да отида в залата. По-важното е, че знам, че не искам да спирам заради начина, по който се чувствам по време и след тренировка, макар и още едва в началото.

Залата е на клуб Бастет в София.

Ъпдейт от рождения ден на L Word партитата

Който пропусна, изпусна. На всяко L Word парти правим нещо забавно, но май куиза за сериала L Word на последното, с което Ел Парин (което ще да е Елза Парини в male version) започна програмата миналата сряда, беше едно от най-забавните за изминалата година. За грешен отговор сваляш дреха. Една мацка сломи състезателния дух на останалите, като просто се появи на сцената и се разхвърля до гащи без нуждата да отговаря на въпрос от викторината-куиз. По-долу можете да видите куиза.

Трябваше да изчакаме една година, за да видим (този път наистина) Белослава. Ако Мадона (или Лили Иванова?) е иконата на гейовете, за лесбийките това май е Белослава. Enjoy. На 31 март, последната сряда на месеца, след 23 часа в ID Club.