Къде са жените?

Миналата година март е бил натоварен месец, като си гледам архивите. На Масларова "клетите създания", следваните от Дончев с "Нямах предвид гейовете" във вечния дебат за еднополовите бракове и децата на еднополовите двойки, после "Темата на Нова" с "Всичко за майка ми", и семейният натюрморт с "Пък аз на 8 март".

След като вдигнах олелия до небето на 8ми март тази година отново ще набутат жената обратно в кухнята, след десетилетия борба за независимост, за свободата на жената от кухненските окови на същество, родено да готви и ражда,  и организаторите от Ресурсен център за жени "Билитис" промениха формата, така че да може и по друг начин да се изявят участниците, се оказа, че аз и жена ми ... готвихме. АЗ?! Готвих. Торта. Направихме торта от три блата с шоколад и мус и плодове във формата на женския символ. Деси е много добра в кухнята, аз съм добра в управлението на хора и ресурси и затова се извинявам на конкурентите, които неволно се оказаха в позиция на бъркане на моя мус или рязане на бананите за тортата, или подаване на разни неща и прочие. Извинявам се и за пръските шоколад по дрехите на зяпачите. Миксерите днес не са като миксерите едно време. Един вид, може да се каже, че нашата торта е била колективен успех, защото в направата й участваше и конкуренцията. Наслада за вкуса и очите, нашата торта сподели първото място с тази на две други момичета.

За да ми е "пълноценен" осмомартенския феминизъм, не само ме накараха  да готвя, но и ме завлякоха в ... Биад. Аз, с тениската и боксьорските гащи под дънките от тренировката, в Биад. Боже. 1994 година ще да е било. На екзистенциалния въпрос "Къде са женичките?" Биад даде snap-shot отговор още от входа. Женички, гимнастички, по цвички, с гърдички, мутреси, принцеси, баронеси и други там -еси, -еси. И повечето от Люлин, както стана ясно после.

Та честит празник на всички, които го празнуват, протестират срещу него, радват му се, мразят го или го подминават.