Отказах

цигарите

Кога навърших 30 реших да остана още една година на 29, кога почнах да взимам житейски повратни решения...

В петък следобяд си разделихме с жена ми последната останала цигара в кутията Kent. После просто ми хрумна да ги откажа. Оттогава не съм пушила. Не си дръпвам от чужди цигари, не се спотайвам тайничко да пуша, не бягам префърцунено от пушачите наоколо. А около мен всички пушат и всички ми издишат в лицето. Не мога да кажа, че не ми коства воля да не пуша.

Минимум кутия на ден. 4.80 лв. Цигара преди/по време/след закуска. Цигара преди бокс. След бокс. След секс. По време на чистене. С чаша уиски с лед. Докато чакам таксито. По време на филм. Цигарка след цигарка.

Само че вече е въпрос на инат - минали са два пълни дни без цигара и ще ме е яд, ако се откажа и хвърля на вятъра изминалото време. После, като въздъхна колко ми се пуши, треньорката ми по бокс ми подава пълната кутия и казва: "Пуши, бе, пуши, щом искаш. Запали си, щом си слабохарактерна." На стрелеца да му кажеш, че е слабохарактерен, е да заложиш на сигурно, че няма да палне цигарка повече. Сключихме и пакт, в който, ако до събота (или поне петък вечерта, т.е. една седмица) не запаля и не пуша, минавам и на индивидуални тренировки.

Ако намаля захарта в кафето, уискито в чашата и женичките наоколо, официално съм минала в асцендентална възраст и разрешавам да бъда наричана "лельо".